Психологическа помощ и грижа за себе си в трудна ситуация

Автор: Севда Семер

Всеки ден различен човек ми споделя за панически пристъпи, сърцебиене, часове наред в безсъние и тревоги. Когато се случват подобни неща, инстинктите ни водят в по-скоро непродуктивна посока – казвам го като човек, който преди десетина години получаваше по един панически пристъп на всеки 2-3 дни.

 
Банер Кабинет Дъга – 728×90
 

Умението да преживяваме тези емоции не идва винаги естествено. На мен например ми беше най-важно да се фокусирам върху „справянето“ с паниката (което днес ми звучи толкова абсурдно, колкото ако някой ми каже, че се „справя“ с чувството на влюбеност).

Но когато те заболи коремът, усетиш студената пот, мозъкът ти спира достъп до рационалните мисли, устата ти пресъхне – докато около теб всички са що-годе спокойни и, поне външно, се „справят“ по-добре от теб – е лесно да се чувстваш малко луд, самотен, неспособен. Тревожността обаче е толкова често срещан проблем, че има и помощ, и стратегии. Относно помощта:

HOUR SPACE – Общество за психология и психотерапия предлагат безплатна психотерапевтична помощ и за българи, засегнати от кризата.
Кожа – чувствам се добре предлагат безплатна помощ за възрастни и деца, загубили близки. Те публикуват и постове със съвети на професионалисти за настоящата криза.
Kabinet: Спешна психотерапевтична помощ е онлайн платформа за спешна терапевтична помощ и емоционална подкрепа. В него се провежда и ЛГБТ проекта за помощ Кабинет Дъга.

Тук превеждам и няколко съвета на моята любима Естер Перел, писани преди 2 години. И днес ми върнаха усещане за почва под краката.

Как да регулираш емоциите си в период на продължителна нестабилност.
В една епоха на глобална пандемия и политически размирици се налага да се справяме с продължителна нестабилност – не просто усещаме нестабилност, но и не знаем кога това чувство ще приключи.

Въпросът е как се справяме с това?

  1. Опознай и наречи чувствата си
    Вместо просто да казваш „Стресиран съм!“ – опитай се да облечеш чувствата в думи.
    Иначе без да искаш, можеш да изпаднеш в състояние на емпатично страдание (emphatic distress). В него не можеш да понесеш страданието на другите и затова се оттегляш, за да се защитиш от силните негативни емоции – понеже си неспособен да приемеш собствените си такива.
  2. Направи няколко малки и бързи промени
    Обърни внимание на какво обръщаш внимание: новини, заключения и всичко останало. Бъди съзнателен за това какво консумираш и колко често.

Краткотрайните стратегии за справяне започват в тялото; един ритуал с дишане и разтягане ще ти помогне да се отпуснеш и презаредиш.

  1. Не слушай съвети за гледане само в бъдещето
    Сега е моментът да погледнем назад към историите за справяне с критични ситуации, които се предават в семействата и културите ни.

Да се свържем с миналото, докато го прекарваме през настоящето, ни дава нова перспектива и кураж в трудните моменти.

  1. Действай
    Нищо друго не успява да ни извади от депресията, чувството на вина и стреса, колкото да помагаме на другите. Това ни носи усещане за смисъл.

Огледай се – виж кои са възможностите да помогнеш, дариш или говориш за каузите, които са важни за теб.

*Последна бележка от мен покрай това колко е важна четвъртата точка. Адреналинът е в тялото ни. Да го изкарваме по физически начин, който е градивен – дори носенето на кутия с дарения, доброволстване, ходене на протести – помага на усещането за справяне и устойчивост, вместо стресът да залежава в тялото ни и да ни разболява.

Има много, което да направим и за себе си, и за тези около нас. Двете са свързани. Грижата за себе си е грижа за всеки около нас.