Откровен разговор с новия „Мистър Гей Европа“ Александър Петров

Броени дни след триумфа на ежегодния конкурс „Мистър Гей Европа“ се свързахме с победителя Александър Петров и си поговорихме за емоционалното изживяване в Кьолн и нуждата от позитивна репрезентация.

Здравей, Александър! Кое е най-важното, което читателите на PROUD.bg трябва да знаят за теб?

 
Банер Кабинет Дъга – 728×90
 

На 31 години съм, от София и работя като разработчик на видео игри в чуждестранна компания. Завършил съм Финансов контрол в УНСС, и се интересувам допълнително от психология, медицина, философия, международна политика и ранно модерно изобразително изкуство.

Кога и как осъзна, че си гей?

Още в трети клас започнах да усещам, че съм по-различен. Всичките момчета в класа ми и аз си бяхме “харесали” едно от момичетата на име Люба. Постоянно я закачахме по детски, търсейки вниманието ѝ. Тя наистина беше много красива, за възрастта си, но когато я закачах дълбоко в себе си знаех, че го правя, не защото ми “харесваше”, а просто защото и другите го правиха и не исках да се “цепя от колектива”.

След години, когато започнах да осъзнавам с какво точно съм различен, се изплаших. Страхувах се, че родителите ми ще ме отхвърлят. Опасявах се, че ще бъда винаги сам. Мислех, че съм счупен или повреден. Беше ме срам, че не съм като другите. С израстването ми успях постепенно да преодолея тези страхове и травми, благодарение на видео игрите, подкрепата на близките ми и няколко американски предавания с гей тематика.

Сблъсквал ли си се с дискриминация на база сексуална ориентация?

Бил съм обект на дискриминация само няколко пъти, под формата на вербална агресия. Обикновено бяха група млади момчета или мъже и винаги беше неочаквано и не провокирано от моя страна. Трябваше съзнателно да се фокусирам върху позитивните аспекти от живота, за да се отърся от случките.

Какво те мотивира да участваш в конкурса “Мистър Гей” и как протече процеса по избирането ти?

Стана почти случайно цялото нещо. Участвах в две видео кампании за ЛГБТ видимост и ХИВ тестване преди няколко месеца. Продуцентът, работещ с екипа на „Mистър Гей Европа” и отговорен за делегатите от Балканите, попадна на тези материали и се свърза с мен. След надлъжен разговор сподели, че вярва, че съм много подходящ кандидат за състезанието и ми предложи да представя България на тазгодишното издание на конкурса. В този момент се вцепених от страх и исках да откажа, защото ме беше страх от неизвестното, от предизвикателството, от публичността, от отговорността. В следващите няколко секунди ме обля друго усещане. Представих си се възрастен и изпълнен с угризения за това как съм изпуснал такава “веднъж в живота” възможност. Осъзнах се, казах си “майната му”, “каквото сабя покаже”, “за майка и за родина” и приех предложението.

В държави, в които не се провежда официален вътрешен подбор, в нашия случай “Мистър Гей България” (поради финансови, социални, религиозни или други причини), продуцентите за дадените държави или региони, имат правото да номинират и излъчат делегат. Всяка Европейска държава има правото да излъчи по един делегат да я представлява в конкурса. Аз бях излъчен по този начин. След това попълних изчерпателния регистрационен формуляр на сайта на конкурса и зачаках отговор. След две седмици екипът на “Мистър Гей Европа” се свърза с мен и потвърди участието ми.

Разкажи за изживяването на самия конкурс в Кьолн.

Изживяването беше едновременно много вълнуващо и много стресиращо за мен. Конкурса протече в рамките на седем дни, като всеки ден имахме по едно или две изпитания през деня и развлекателна програма за вечерта. През цялото време се люшках между забавни и приятни моменти с другите участници и напрегнато очакване на следващото изпитание.

Кои са най-забавните ти спомени от конкурса?

Най-забавните ми спомени бяха от самият прайд в Кьолн, който беше на деня след финала на конкурса. Можех вече да се поотпусна, защото най-страшното беше минало. Заедно със съдиите и делегатите се присъединихме към шествието, което продължи около шест часа. Позитивната енергия на прайда беше заразителна. Бяха представени всички възможни нюанси и цветове на ЛГБТ общността. В публиката беше пълно с майки с деца, бащи, баби, дядовци, инвалиди, младежи и т.н. Всички се радваха толкова чистосърдечно на случващото се. Много зареждащо ми подейства.

Допълнително страшно много се забавлявах и с Мауро Мелим (Мистър Гей Португалия) и Марсел Данер (Мистър Гей Германия), с които бяхме съквартиранти във вилата, в която бяхме настанени. Бяхме на един акъл, и ни хрумваха само глупости да правим. (смее се)

Как планираш да използваш платформата си на „Мистър Гей Европа“?

В краткосрочен план ще се опитам да бъда една позитивна репрезентация на ЛГБТ общността в България, защото такава видимост липсва, а е крайно нужна. В дългосрочен план ще се фокусирам върху проекта, който защитих пред журито на конкурса. Той е свързан с помощ за бездомните и изгонени от домовете си ЛГБТ младежи, както и за тези, които търпят психически и физически тормоз от близките заради сексуалната си ориентация.