Дани Стюарт пътува за вечеря с партньора си, когато погледа му случайно попада на живо същество, завито със суичър, лежащо на пода на метростанция в Ню Йорк. Едва ли тогава той предполага, че това същество ще се превърне в едно от най-ценните неща в живота му.
28 август, 2000 година. 8 часа вечерта. Пиковият час на метро станцията в квартал Челси в Манхатън. Дани Стюарт (на 34 години) закъснява за вечеря с партньора си Пийт Меркурио (на 32 години). Двамата се запознават три години по-рано, благодарение на общи приятели.
Дани бърза да излезе от метростанцията, когато се сблъсква с нещо неочаквано. „Забелязах, че на пода близо до стената лежи нещо, като детска кукла. Бях озадачен и предположих, че някое дете просто е оставило куклата на земята и я е забравило. Когато се втренчих, видях, че краката на предполагаемата кукла се движат.“
Когато Дани се приближил, той осъзнал, че куклата всъщност е истинско бебе, завито с черен суичър. „Момченцето беше напълно голо и завито само със суичъра. Виждаха се следи от пъпната му връв, така че веднага се досетих, че е новородено. Вероятно беше на не повече от един ден.“
Дани не може да повярва на очите си и да осъзнае как така е възможно едно новородено бебе да бъде изоставено на пода в метростанцията. „Бебето ме гледаше с отворени очи. Когато го погалих по главата, то издаде объркан звук. Започнах да моля хората около мен да извикат полицията, но всеки ме подминаваше. Единствено една жена се спря, но тя не разбираше английски език и не ме разбра какво искам да кажа.“
Всичко това се случва преди времената, когато всеки има мобилен телефон, а Дани се страхува да вдигне бебето, в случай че то е наранено. Затова той решава да изтича до най-близката телефонна кабинка до метростанцията и да се обади на 911. Полицаите така и не идват след няколко минути чакане и Дани предполага, че те вероятно са си помислили, че това е телефонна измама. Затова се обажда и на партньора си Пийт.
Пийт разказва: „Дани никога не лъже и не се шегува с такива неща. Затова когато чух за случилото се, целия настръхнах. Веднага излязох от апартамента си и поех към метростанцията. Когато пристигнах, видях как полицаите изнасят бебето, за да го откарат в болница. Когато останахме двамата с Дани, аз се обърнах към него и му казах: „Нали осъзнаваш, че цял живот ще бъдеш важна част от това бебе по някакъв начин?“ Дани ме попита какво имам предвид, а аз му обясних, че един ден това бебе може да научи за онази вечер, в която са го намерили на метростанцията и може да поиска да открие човека, който е спасил живота му.“
През следващите дни новината за бебето обикаля всички медии, а Дани Стюарт се превръща в обект на интервюта. Мъжът получава покана от Администрацията за детски услуги да присъства на съдебно заседание, за да свидетелства как е намерил бебето. Там той бива уведомен, че при такива случаи бебето се изпраща в център за деца, лишени от родителска грижа, които могат да бъдат осиновени. „Попитаха ме, дали искам аз да осиновя детето. Всички присъстващи на заседанието се шокираха от неочаквания въпрос. Аз просто казах, че бих го осиновил, но не смятам, че това ще бъде толкова лесно.“
Процесът по осиновяване по онова време отнема девет месеца и включва проверка на миналото на родителите и преминаването през специални обучения за родителство.
Пийт признава: „Реагирах много импулсивно и казах на Дани да се откаже от решението си. През следващата седмица имахме много напрегнати спорове. Не исках живота ми да се променя. Бяхме много щастливи до онзи момент и знаех, че това решение ще промени всичко. Нямахме достатъчно пари, нямахме достатъчно пространство, все още живеехме със съквартирант. Бяхме на ръба да се разделим. В един момент Дани ми каза, че ще осинови детето, без значение, дали аз одобрявам това, а аз просто отговорих: „Значи избираш бебето вместо връзката ни?“ Той ми обясни, че иска всички да бъдем едно семейство, но ако не съм готов, ще ме разбере и ще реализира плановете си сам.“
След дълги разговори двамата се решават да отидат заедно в центъра за деца, лишени от родителска грижа и да видят бебето. При пристигането си Дани и Пийт осъзнават, че условията в мястото са ужасни. Когато Пийт взима детето в ръцете си за първи път, всичко се променя. „Захвана пръста ми с цялата си ръка. Гледаше ме втренчено сякаш искаше да отвори сърцето ми и да каже, че иска аз също да бъда негов баща.“
10 години по-късно Кевин (кръстен от майката на Пийт) присъства на сватбата на бащите си, след като Ню Йорк легализира гей браковете. 20 години по-късно Кевин е в колежа и учи математика и компютърни науки. Малкото момченце, намерено на метростанцията вече е по-високо от бащите си. Обича да тича на маратони и да свири на китара и пиано. Пийт споделя: „Кевин винаги е имал уважение към нас. Той е един много мил човек с огромно сърце и съчувствие към всички.“
Семейството обича да ходи на бейзбол мачове заедно и да прекарва време в природата. Дани, който вече е на 55 твърди: „Не мога да си представя как щеше да се развие живота ми, ако не бях попаднал на Кевин. Той промени всичко – вижданията и перспективата ми. Не знаех, че може да съществува толкова голяма любов преди сина ми да се появи.“
Пийт Меркурио разказва историята в детска книжка, озаглавена „Our Subway Baby“.
Автор: Люси Уолис
