Резултатите от национално представително социологическо проучване, проведено по поръчка на фондация GLAS от агенция „Алфа Рисърч“ в периода 8–22 октомври 2025 г. сред 1000 пълнолетни жители на страната, потвърждават трайна тенденция, наблюдавана и в предходни години: обществените нагласи към ЛГБТИ хората в България са силно волатилни и чувствителни към тона и интензитета на публичния дебат по темата.
Изострянето на публичната реторика по ЛГБТИ въпросите води до разколебаване на иначе преобладаващо неутралното до умерено позитивно отношение към ЛГБТИ хората и техните проблеми. В по-спокойна обществена среда именно тезите за толерантност и разбиране намират най-широка подкрепа.
Към есента на 2025 г. тези нагласи остават водещи, въпреки че значителна част от обществото продължава да изпитва дискомфорт при директна среща с еднополова двойка (59%). В същото време, независимо от този личен дискомфорт, 57% от анкетираните заявяват, че равният достъп на ЛГБТИ хората до социални, здравни и образователни услуги е важен за благосъстоянието на обществото като цяло. Всеки втори се самоопределя като толерантен към ЛГБТИ хората, а 47% посочват, че не биха променили отношението си към близък член на семейството, ако разберат, че е ЛГБТИ.
През последната година се отчита и лека, но устойчива положителна динамика по въпросите, свързани с юридическото уреждане на отношенията между еднополови двойки. Подкрепата за легализиране на фактическото съжителство и за регулиране на имуществените и неимуществени отношения между партньори от един и същи пол нараства средно с около 5 процентни пункта, или близо с една трета в сравнение с 2023 г.
В обществената структура ясно се открояват два сегмента с по-висока степен на приемане и разбиране към проблемите на ЛГБТИ хората:
- Средните поколения, жените, жителите на големите градове и хората с висше образование, които са сред най-силните поддръжници на инициативи, свързани с юридически решения и равноправие;
- Най-младите поколения, които в по-голяма степен от останалите са преодолели личния дискомфорт от общуване с ЛГБТИ хора и еднополови двойки и не изпитват притеснения да работят, учат или общуват с тях.
Проучването показва още, че една година след приемането на промените в Закона за предучилищното и училищното образование обществените оценки за ефектите от тях са силно противоречиви, като преобладава по-скоро негативното мнение. Според 45% от българските граждани тези промени по-скоро са изострили обществената конфронтация, докато едва 16% смятат, че са допринесли за подобряване на средата. Значителен дял от анкетираните (39%) не могат да дадат оценка.
В сравнение с периода около приемането на законодателните промени, когато очакванията за последствията им бяха силно поляризирани между позитивни, неутрални и негативни, към момента негативните оценки ясно доминират. Отрицателното отношение е по-силно изразено сред младите и средните поколения в големите градове, докато по-позитивни оценки се срещат по-често сред по-възрастните респонденти и жителите на по-малки населени места.
Според Симеон Василев, председател на фондация GLAS, проучването ясно показва, че проблемът не са самите ЛГБТИ хора, а начинът, по който темата се използва в публичния и политическия дебат. „Когато разговорът е спокоен, основан на факти и лишен от идеологическа конфронтация, обществото е значително по-отворено и солидарно,“ посочва той.
