Президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев подписа закон, забраняващ „ЛГБТ пропагандата“. Макар мярката да среща подкрепа сред консервативни среди в страната, тя предизвика остри критики от правозащитници и ЛГБТИ+ активисти заради неясния ѝ обхват и потенциално тежките последици.
Законопроектът, вдъхновен от руската забрана на „ЛГБТ пропагандата“, включва глоби и затвор за хора, които са разпространявали про-ЛГБТИ+ послания в медиите (включително образователни и рекламни материали) или в социалните медии. Законопроектът забранява „използването на медии, литература, развлечения и други събития, които насърчават нетрадиционна сексуална ориентация“.
Законът въвежда промени в още осем нормативни акта, включително тези за правата на детето, образованието, масмедиите и рекламата, културата и кинематографията, онлайн платформите и защитата на децата от вредно съдържание.
Активисти подчертават, че законът е формулиран изключително неясно. Няма ясно определение какво точно представлява „пропаганда“, как ще се установява нарушение и кой ще решава кое съдържание е забранено.
Властите твърдят, че самата ЛГБТИ+ идентичност не е забранена. Според депутата Йелнур Бейсенбаев, един от инициаторите на закона:
„Ако например двама мъже се държат за ръце в парк – това не е пропаганда. Това е тяхното лично пространство.“
Въпреки това остава неясно дали ще бъде допустимо публично самоопределяне като ЛГБТИ+ човек, споделяне на снимки с партньор в социалните мрежи и публикуване на образователна или здравна информация. Сериозни са и опасенията, че отговорност могат да носят не само ЛГБТИ+ хора, но и съюзници, журналисти, адвокати и психотерапевти.
Още при разглеждането на законопроекта девет международни правозащитни организации, сред които Human Rights Watch и Civil Rights Defenders, призоваха Казахстан да го отхвърли. След окончателното му приемане 21 европейски дипломатически мисии, включително делегацията на ЕС, изразиха дълбока загриженост, заявявайки, че текстовете противоречат на международните ангажименти на Казахстан, създават условия за произволно тълкуване и застрашават основни свободи, включително правото на недискриминация
Законът раздели и казахстанското общество. Поддръжниците го възприемат като защита на „традиционните семейни ценности“, докато ЛГБТИ+ общността и нейните съюзници изразяват опасения, че неясният му характер може да доведе до репресии срещу „неудобни“ хора.
Активистите предупреждават за възможен ръст на насилието и самоубийствата, особено сред тийнейджъри, и виждат пряко влияние от Русия, където подобен закон от 2013 г. доведе до пълна криминализация и обявяване на ЛГБТИ+ хората за „екстремисти“ през 2024 г. Според тях полицейски акции срещу ЛГБТИ+ събития и клубове са започнали още преди законът да бъде подписан.
За първо нарушение е предвидена глоба от около 145 евро, а при повторно – 290 евро или до 10 дни затвор. Паралелно с това Токаев подписа и закон „за превенция на престъпността“, който въвежда фигурата на т.нар. „обществен помощник“. Тези лица имат право да използват физическа сила и други средства за „предотвратяване на нарушения“ и задържане на заподозрени – мярка, която се смята за легализиране на саморазправата.
И двата закона ще влязат в сила 60 дни след подписването им.
