ЛГБТИ организация Действие предоставя безплатна правна помощ на ЛГБТИ хора в цялата страна. Делото на Деница и Радина се водеше и беше успешно приключено от адв. Деница Любенова от „Действие“.
Радина и Деница са заедно от 2014 г. Деница е специалист “институционални партньорства”, а Радина се занимава с дигитален маркетинг. Двете имат прекрасно дете, родено през 2018 г., а през 2019 г. решават да сключат граждански брак в Дания, където процедурата е най-лесна, евтина и бърза. Мотивира ги неясното бъдеще и възможността да пожелаят да заминат в чужбина след време. Деница споделя: “От време на време много силно искам да емигрирам. Не защото съм гей. Просто не мога да понасям политическата ситуация в страната. Но един от важните доводи в полза на брака е, че ако отидеш да работиш в Германия и жена ти и детето ти са с теб те нямат право да стоят там повече от шест месеца. Пристъпихме към брака чисто прагматично – подписване на някакъв договор, който ти дава пакет права.”
Радина споделя, че винаги е искала да имат деца, но много се е притеснявала от тази перспектива, заради страха децата да не страдат от конфигурацията на еднополовото семейство. “Чудех се, дали е честно да създаваме дете в страна, в която ще му се подиграват, че има две майки.” В крайна сметка двете се решават след насокиот приятели, че децата винаги са склонни да се подиграват едно на друго, независимо от ситуацията – “на тези с хетеросексуалните родители им се подгирават за щръкналите уши или че не могат да казват буквата ‘р’”. Синът им се ражда през 2017 година, посредством метода на асистираната репродукция и вече ходи на частна детска градина, където го приемат с отворени обятия.
След сключването на брака двете решават, че искат Деница да носи фамилното име на Радина и на детето им. И така стигат до завеждането на дело за смяна на фамилно име пред Софийски районен съд. “Искаме всички да сме със същата фамилия. Бяхме обяснили, че могат да произтекат проблеми от това, че Деница е с различно фамилно име, а реално му е майка – например, да ѝ откажат достъп в болницата. Съдът поиска доказателство, че живеем в „активно хомосексуално съжителство“. Това е точен цитат. Като допълнителни документи приложихме свидетелството за нашия сключен граждански брак, преведено и легализирано, акта за раждане на детето, снимки от сватбата.”
Член 46 от Конституцията на Република България ограничава правото да се сключи брак само до лица от различен пол. Според дълготрайната практика на българските съдилища сключеният по чуждо право брак между лица от един и същи пол не може да бъде признат в страната. Семейният кодекс на РБ не урежда и фактическото съжителство нито между хетеросексуални, нито хомосексуални партньори.
Въпреки това, съдията по делото установява, че двете живеят във фактическо съжителство и че несъмнено представляват семейство по смисъла на член 12 и член 8 от Европейската конвенция за правата на човека.
Поради тази причина Съдът допуска промяната на фамилното име на Деница с това на Радина, като подчертава: „Молителката е в трайна фактическа връзка с жена, с която отглеждат дете, като в несъмнен личен и обществен интерес е всички лица от това семейство да имат еднакво общо фамилно име, което също би спомогнало за укрепване и сплотяване на семейството, а би имало и практически полезен ефект за молителката с оглед всевъзможните административни неуредици при идентификацията на родителското качество на молителката и съжителката й“.
Деница успя да си смени фамилното име, но двойката все още не може да регистрира брака си в общината.. Правото на промяна на име не е законна последица от брака, защото правото на смяна на фамилното име е допустима всякога, когато важни обстоятелства налагат това. Деница и Радина нямат право да искат да се ползват от която и да е правна последица на гражданския брак, който у нас е запазен само за лица от различен пол. Така въпреки че носят едно фамилно име и им е признато, че двете съставляват семейство, Деница няма никакви права върху общото им дете, Двете нямат право да се наследяват, нито нераждалата от тях да бъде наследена от детето им. Радина и Деница няма да могат да взимат една за друга важни решения в болница, нито да се посещават в болница. Въпреки това обаче, водени от любовта си една към друга и към детето им, те вярват, че промяната ще дойде скоро.
Този материал се реализира от фондация ГЛАС в рамките на проекта „Rainbow Shield: Подобряване достъпа до правна защита на ЛГБТИ хората в България“. Проектът се финансира от програма „Права, Равенство и гражданство“ на Европейския съюз (2014-2020). За съдържанието на публикацията отговорност носи единствено създателят ѝ. Изразените тук становища не обвързват по никакъв начин Европейската комисия и тя не носи отговорност за използването на информацията, която се съдържа в този материал.
