Автор: Девин Рендал
„Докато гей общността започва да бъде приета в мейнстрийма, сексуалната ѝ идентичност избледнява. Вече ги няма дните, в които гей мъжете могат да открият лесно ексклузивно пространство, където могат да се изразяват свободно. Гей баровете вече са част от мейнстрийм културата. Модерно е да се посещават. Същевременно, хетеросексуалните мъже, посещаващи гей барове с приятелките си, редовно се оплакват, че са заглеждани.
Разбира се, някои ъндърграунд гей места все още съществуват, но те не са по вкуса на всеки куиър мъж. Тук се появяват и приложенията за запознанства. Grindr, Blued и Scruff са отправна точка за много членове на общността – дигитално пространство, в което може да се разговаря свободно. Но технологиите са довели до душевно дистанциране. Емпатията е на изчезване, за сметка на обсебеност от джокстрапс и добре оформени тела.
А най-лошото е, че дори гей приложенията и социалните мрежи са жертва на цензура от мейнстрийм погледа. Grindr в момента водят съдебна битка с Матю Херик, който ги съди, след като бившия му партньор изпращал десетки мъже до адреса му през фалшив профил. Обвиненията към Grindr са в това, че те не следят внимателно потребителите си. В случай, че Grindr изгубят процеса, това би означавало по-стриктни правила за използване и повече анализ на данните. Макар и на пръв поглед това да звучи добре, всички видяхме какво се случи с Tumblr през последните месеци.
През януари, Scruff наложиха забрана на потребителите да използват профилна снимка, на която са само по бельо. Някои хора се радват, че това означава очовечаване и де-сексуализиране на приложенията, но крачката бе поета от съображения с мейнстрийм стандартите, пригаждащи се към семейната достъпност. След като Scruff беше премахнато от магазина за приложения на Apple, те наложиха цензурата, за да се впишат към регулациите на голямата компания.
Същото се случи и с Tumblr, които бяха премахнати от магазина на Apple, след случайно попадане на детска порнография. В резултат на това, от екипа на сайта забраниха всякакво еротично и сексуално съдържание. Много от гей изображенията бяха изтрити – някои с причина, някои – без.
Не на последно място, Facebook промени правилата си за използване многократно, след като социалната мрежа бе използвана за политическо влияние за американските избори. Сред потърпевшите отново са гей потребители, които споделят ЛГБТИ+ съдържание. Дори изписването на определени думи и термини може да ти причини бан. Новата цензура вреди не само на отделните индивиди, но и на гей медиите, чиито публикации често биват изтривани и все по-малко споделяни.
На медиите им се налага мейнстрийм стандарта за съдържание на гей материалите. Сайтове като Huffington Post и Buzzfeed дори отредиха отделна секция от сайта за тематичните текстове и те не се появяват на началната страница, през която преминават всички посетители на сайта.
Наблюдава се сериозна промяна – гей мъжете започват да се приемат в мейнстрийма и нашата култура започва да се слива с тяхната. За сметка на това, сексуалната ни идентичност бива цензурирана, за да се впише в глобалния стандарт. Това лошо ли е? Не всеки гей мъж се чувства комфортно в гей секс сцената. Макар и в миналото да идолизирах клубната и секс сцената в сериали като „Queer as Folk“, и на мен започна да ми омръзва.
Ясно е, че превръщането на ЛГБТ културата в мейнстрийм култура разводнява сексуалността на гей движението през вековете. Но колкото и да е тъжно това, ние сме се развили отвъд сексуалното. Гей мъжете днес са олимпийски медалисти, бизнесмени, музиканти, актьори, политици, учители, адвокати и т.н. Сексът е само един от факторите на нашия живот. Проблемът е сложен, защото гей общността трябва да се бори за правото си на свободно изразяване, но вече не сме дефинирани само от тайната ни страст по секса и изолираните пространства.
Цензурата ни атакува и ние трябва да отговорим на удара, но също така трябва да осъзнаем и, че щастието ни не се определя само от правото ни на секс, но и от правото ни на любов и свободен живот.“
