Изведнъж Фийби Бриджърс се появи зад мен като привидение. Срещнахме се през февруари в салона на хотел Лудлоу в Манхатън. Певицата от Калифорния оправда репутацията си на призрачен артист с особена аура. През 2017 година дебютният ѝ албум „Stranger in the Alps“ я направи едно от най-коментираните имена на инди сцената. Фийби е облечена като готик VSCO момиче с черен спортен клин, черен плетен пуловер и носи тънка лента на главата, зад която се вижда снежно-бялата ѝ коса.
26-годишната звезда е артист, който обича да е заобиколен от други артисти – доказателство за това са множеството ѝ странични проекти с Конър Оберст, Джулиен Бейкър и Люси Дейкъс. По време на интервюто ми с нея, обаче, тя е сама. Плановете са да си говорим за предстоящия ѝ втори албум „Punisher“, който бе издаден през юни по средата на пандемия и Black Lives Matter протести по цял свят. Вместо да започнем да си говорим директно, решаваме да си поръчаме чай от лайка с мед, а аз се опитвам да изследвам нейната психика.
„Punisher“ е изпълнен със суеверни и мрачни образи, които Фийби използва за да представи дълбоки истини за вродените ужаси по света. НЛО-то се оказва държавен дрон, влюбените са описани като вампири, а съседът скинар е заровен в красива градина. Всичко това е някак сюрреалистично и същевременно искрено, но се различава съществено по тон от хумористичните ѝ постове в социалните мрежи, фокусирани върху теми като себеомразата, връзките от миналото и секса.
Почти халюцинативния стил на писане на Бриджърс е силно повлиян от творчеството на Кармен Мария Мачадо, чиято книга „Her Body and Other Parties“ променя начина, по който Фийби вижда света и себе си. Книгата е сборник от разкази, фокусирани върху вътрешните демони на една куиър жена. Любимият ѝ разказ се казва „Especially Heinous“ и разказва за това как жертвите на различни сексуални престъпления се завръщат като призраци, които преследват и флиртуват с детективите.
За певицата най-страшните неща съществуват в познатата реалност. Те са част от нас самите и от връзките, които имаме с хората около нас. Централният въпрос на албума „Punisher“ е: „Ами ако истинският живот е кошмар? Ами ако ние сме чудовищата?“
Фийби е родена в Лос Анджелис, но е прекарала по-голямата част от детството си в Пасадена. Баща ѝ се е занимавал с декорите на различни телевизионни и филмови продукции, а майка ѝ често сменяла работните си позиции – изпълнителен асистент, агент на секс телефон, дилър на трева. На 15-годишна възраст Бриджърс започнала да учи пеене в гимназия в Лос Анджелис, а курсът включвал оперно пеене, джаз пеене и музикално инженерство. „Училището беше много разнообразно и много куиър“, разказва певицата. Тогава тя започва за първи път да се среща с момичета и да осъзнава сексуалната си ориентация.
В един от бунтарските си периоди Фийби решава да избръсне цялата си глава и да спре да носи полички. „Изглеждах много гей. Не ми беше лесно, защото много хора, които експериментираха със сексуалността си веднага се залепиха за мен и започнаха да експериментират с мен. В крайна сметка, някои от тях не се отнасяха достатъчно сериозно с чувствата ми, а други ме държаха отговорна за собствените си чудения.“ Когато на по-късен етап певицата се разкрила пред майка си като бисексуална, взаимотношенията им се влошили. „Тя не ми вярваше. Същевременно не ми позволяваше и да водя момчета вкъщи, а само момичета. В един момент трябваше да ѝ обясня директно – „Мамо, истина е, аз правя секс с тях“.“
На тийнейджърска възраст Фийби започнала да свири на бас китара в училищната пънк група Sloppy Jane, докато вокалистката Хейли шокирала всички с безумните си крясъци пред микрофона. В стар видеоклип на бандата в YouTube виждаме малката Бриджърс, облечена изцяло в черно, гледаща с празен и студен поглед, въпреки енергията на песента. Мислите на красавицата я поглъщат често, докато тя изпълнява песен. „Много е странно“, признава тя. „Понякога се чувствам сякаш се отделям от тялото ми. Ставам просто една астрална проекция. Изнасям концерт на красиво място и буквално мисля за пералнята ми на сцената. Продължава да ми се случва редовно.“
Вместо да се запише в колеж, Фийби решава да се впусне директно в музикалната си кариера. „Вярвах изключително много в това, че трябва да издам дебютен албум. Той щеше да е моето доказателство, че съм истинска и че няма да страдам от депресия цял живот“, разказва певицата. „Когато албумът ми излезе, целия товар падна от мен. Вече не беше нужно да се обяснявам пред хората. Те ме разбираха. Години по-късно продължавам да страдам от депресия, но ситуацията се подобри.“
Въпреки усилията на Фийби Бриджърс, професионалните ѝ успехи бяха свързвани доскоро с признанието на различни музиканти от мъжки пол. Голяма част от статиите споменават, че Джон Майер е харесал музиката ѝ, а Райън Адамс е продуцирал дебютното ѝ EP. „Не мога да понасям това“, смело заявява певицата пред мен. „Съвсем наскоро един журналист ме попита следното – ‘Конър Оберст и Джон Майер са ти почитатели. Според теб защо привличаш мъже на определена възраст?’ Опитах се да им обясня, че двамата са много различни един от друг и че са на 40 години. Какво означава „мъже на определена възраст“?“
В песента си „Motion Sickness“ Фийби Бриджърс изкарва наяве любовната си афера с продуцента и музикант Райън Адамс преди години и го представя като насилник. По време на концерт в Лос Анджелис през януари тя представи песента с думите: „Това е парче за един човек, който e на 45 години, обича да играе на видео игри и мрази жените“. Публиката очаквано избухва в смях и аплодисменти. Хуморът на певицата е впечатляващ, заразен и горчив.
Заради бруталния личен характер на музиката си, през последните месеци Фийби се превърна в куиър икона за много момичета, които продължават да използват музиката ѝ като фон за TikTok миймовете за хомосексуалността, бисексуалността и психичните заболявания. Наскоро един от последователите ѝ публикува няколко снимки от гимназиалните ѝ години, намерени в стар профил в MySpace от 2009 година, а Бриджърс отговори с туит: „Не се чувствам в безопасност вече.“
Албумът ѝ „Punisher“ често изследва тази токсична връзка между твореца и почитателите. Заглавната песен е посветена на нейната собствена обсебеност от любимия ѝ музикант Елиът Смит, а „Halloween“ разказва за известния случай, в който фен бива убит по време на бейзболен мач на стадион Доджър през 2003 година.
Фийби често разсъждава за това, дали натоварва твърде много слушателите си с мрачните си текстове. „Като се замисля, не гледам на Елиът Смит по този начин“, твърди тя. „Неговата музика е мрачна, но аз не го съдя за това, че ме кара да се чувствам зле. Напротив, мисля си, че се припознавам в текстовете му. Надявам се, че и моята музика резонира с хората.“
Автор: Мишел Ким
