Боян Расате е само симптом

 
BHK Banner
 

Миналата събота станахме свидетели на поредното кощунствено посегателство върху ЛГБТИ общността в България. Опасявам се обаче, че в публичния дискурс фокусът беше удобно изместен единствено и само около фигурата на Боян Станков. И сякаш този фокус обслужва всички ни – както неговите политически опоненти, така и членовете на ЛГБТИ общността, които бяхме жадни за справедливост (дали ще получим такава е отделен въпрос). Считам, че той се превърна в идеалната боксова круша. Това не означава, че неговото поведение не е осъдително и трябва да остане незабелязано. Напротив. Но ако се фокусираме само и единствено върху Боян Станков, изпускаме нишката на причините, които доведоха до поредния опит за жалък предизборен фашистки пиар на гърба на ЛГБТИ общността. Според мен Боян Станков е само симптома на болестта хомофобия, а не причината. И ако не помислим за политическите причини довели ни дотук и не си направим съответните изводи, а българските политически партии и институции не предприемат много конкретни действия, то много скоро можем да се озовем пак в същата ситуация.

 

Как се стигна дотук? Хронология на омразата през 2020

Не мога да претендирам за изчерпателност на наблюденията си, но считам, че до мен, както и до много други активисти редовно постъпват подадени сигнали за хомофобски нападения. Ако насочим погледа си към предишната предизборна кампания ясно можем да очертаем и то – много грубо казано – 14 атаки от страна на фашистки организации. В дъното на тези нападения, стоят, разбира се, наши стари познайници от младежкото ВМРО, Възраждане, БНС (а част от членовете на БНС са респективно – и членове на ,,Кръв и Чест’’). Около тях гравитират знайни и незнайни ,,граждански’’ организации като РОД, начело с Михаела Джоргова, евангело-хомофобите като Александър Урумов и др.

Атаките, които тези групи успяха да осъществят на гърба на българската ЛГБТИ общност бяха сумирани и систематизирани във Facebook страницата Феминистка библиотека/bibliofem. От своя страна, добавих още няколко инциденнта, които достигнаха до мен така че списъкът да бъде по-пълен. Не мога да не се запитам какъв точно зимен сън спаха българските партии и политици по време на тези инциденти и защо трябваше да се стига чак дотук, за да имаме широка обществена и политическа реакция? Хронологията на събитията е както следва:

15 май – Първият в историята Burgas Pride е обграден и нападнат с яйца, краставици, камъни и димки от контрапротестиращи организирани от Възраждане и РОД.
25 май – Представяне на детска книжка за еднополови родители в The Steps e нападнатo и обграденo от защитници на “традиционните ценности”
27 май – Представянето на две книги на Младежка ЛГБТ организация “Действие” в Радио Пловдив / Radio Plovdiv e нападнатo и обграденo от агитка националисти.
30 май – Прожекция на филма „Черупки“ на Слава Дойчева е окупирана от двайсетина младежи афиширани с Луковмарш и Български национален съюз, начело с председателя на младежкия клон на ВМРО.
1 юни – В деня на откриването на общностния център Rainbow Hub, цялата входна врата е вандализирана с хомофобски стикери.
1 юни – В подлеза на метростанция Сердика, шестима мъже от БНС разпространяват хомофобска пропаганда, тормозят човек, когото разпознават от куиър общността и отправят заплахи.
1 юни – Цялата фасада на The Steps е вандализирана с яйца и пяна. Паралено с това е направен опит за обсада пред Rainbow Hub по време на откриването му на 1 юни.
3 юни – Хвърлена боя по билборд на Sofia Pride
5 юни – ЛГБТИ знамето на Rainbow Hub е вандализирано, The Steps и Дом на киното са облепени с хомофобски стикери.
5 юни – Група младежи раздава анти ЛГБТИ флайъри на Витошка съдържащи клевети и неверни твърдения.
6 юни – Прожекция на македонския филм “Змия” е атакувана и саботирана. На тръгване група с бг знамена и БНС маски обгражда две момичета и крещят, че са педофили. Налага се да дойде полиция. Отново няма арестувани.
12 юни – Две хетеро момчета с ЛГБТИ знаме са обградени от група тийнейджъри с качулки на Витошка. Изваден е нож с викове ,,Сваляй долу знамето!’’.
13 юни – Паметник на съветската армия – ЛГБТИ тийнейджъри са нападнати с вероятни наранявания.
20 юни – Пловдив. Джумаята. ЛГБТИ тийнейджъри са замеряни с пиратки от 18 момчета на 17 годишна възраст. Преследвани са до Градската градина, където един от тийнейджърите бива пребит с особена жестокост и постъпва в спешно отделение.
27 юни – София. Прожекция на късометражни филми в Дом на киното + македонския “Змия”. Христо Иванов Германеца, Александър Александров и компания отново се появяват на прожекцията и тормозят хората, които са отишли да гледат филмите.

В допълнение през 2021 г. на 20 август две гей момчета бяха жестоко пребити след първата си среща в сладкарница ,,Неделя’’ на улица Костенски Водопад. Случай, който не придоби особен отзвук поради факта, че остана ,,задушен’’ в моя розов фейсбук балон.

На 30 септември същата година осмокласник беше пребит от свой съученик в Пловдив за това че говори с глас ,,като на гей’’.

 

Ролята на ГЕРБ и Псевдоптриотите

Би било безкрайно късогледо от моя страна да твърдя, че хомофобията в България и атаките над ЛГБТИ хората са започнали едва тази година. Напротив, такива атаки имаше и преди 10 години и ще продължи да има такива. Тези атаки обаче не се случват от само себе си, без връзка и без причина. Юмруците, които виждаме размахани днес, са подсилени от речта на омразата, която се лее от устите на българските политици.

Не можем да подминем с лека ръка изказването на Бойко Борисов от 2008 година: ,,Ние в ГЕРБ сме само жени. Тук-таме мъж, ма и той жена’’.
А също през 2009 година, когато Бойко Борисов заяви: „Бих направил всичко възможно хората с хомосексуални нагласи да бъдат извън управлението на страната, защото това се отразява на психиката на народа и на взимането на важни решения“. Също по време на мандата си той заяви, че в ГЕРБ „всички са си нормални“, „нямаме гейове“.
През 2016 година имаше сигнал за атентат около хотел Плиска. Мотивите за опита за извършването на атентата бяха любовни – и то между еднополова двойка. Тогава Борисов роди крилатата фраза: ,,Хората от любов се взривяват понякога’’.

Нещо повече, това хомофобно говорене е санитарният минимум от грехове на Борисов спрямо общността ни. София Прайд се провежда още от 2008 година насам и той нито веднъж не е благоволил да приветства прайда с официална реч от подиума. Същото важи и за кметицата Йорданка Фандъкова. Йорданка Фандъкова от своя страна, е популярна с едно от решенията си, в което позволи неонацистки марш да се проведе по същия маршрут като София Прайд. И, разбира се, с вечното си отсъствие от Прайда и с нулевата си позиция по темата. Но може би е по-добре госпожа Фандъкова да си зададе въпроса защо СО една година допуска провеждането на Луковмарш, а друга година го позволява. И така докато играта на ТОТО с живота на ЛГБТИ хората продължава с пълна сила, общността продължава да живее под заплаха.

Невъзможно би било в един подобен обзор да не отчетем и приноса за хомофобното говорене на псевдопатриотите. Красимир Каракачанов, Ангел Джамбазки и тяхната вечна измислена борба с ,,джендъра’’ – калката така умело употребена от хибридните воини от Кремъл с цел всяване на разделение са известни на всички ни. Жалките им опити да прикрият факта, че са корумпирани и компрометирани политически невестулки, подкрепяли като патерици режима на ГЕРБ зададоха мощен тласък на хомофобията в България.

Самият факт, че в продължение на години ГЕРБ толерираха хомофобното говорене на псевдопатриотите би трябвало да ни навежда на мисълта, че физическите нападения спрямо ЛГБТИ хората са не просто някаква предизборна приумица, а един дългогодишно прилаган политически иснституционализиран механизъм за натиск с реални последици за физическата и психическата цялост на ЛГБТИ хората.

В последно време на хомофобния хоризонт изгря и ярката звезда на партия ,,Възраждане’’, които с краставица в едната ръка и подпалено ЛГБТИ знаме в другата, се бори да ни наложи новия си псевдоморал.

 

Мълчанието на Демократична България

В същото време тази активна атака към ЛГБТИ хората в последните няколко години се характеризираше с мълчанието на коалицията Демократична България. Коалицията сякаш не считаше за нужно да се опълчи срещу това хомофобно говорене и то оставаше някак незабелязано и неадресирано. Ако изключим активните позиции на Зелено Движение през изминалите години, като цяло, коалицията Демократична България винаги е имала много неясна и хлъзгава позиция по темата. Не мога да не се запитам защо трябваше да се стигне до инцидента в Rainbow Hub, за да станем свидетели на заемане на открити позиции срещу насилието спрямо ЛГБТИ хората и то само от страна на Да, България и Зелено Движение. Обща позиция от ДСБ, както и от ДБ липсва. Истината е, че колкото по-силно се чуваше мълчанието на демократите, загрижени за ,,отлива на гласове’’, толкова по-овластени и нахъсани ставаха псевдопатриотите и техните последователи-биячи.

 

Защо партиите реагират точно сега?

Причините партиите и политиците да реагират в този случай може да са много. От една страна, намираме се на прага на трети избори. Абсолютно всеки глас е важен. Електоратът е вече уморен. Такъв предизборен политически зулум от страна на кандидат за президент е идеалният момент хем да се заеме позиция, хем да се натисне в посока негативен пиар спрямо Боян Станков. Не изключвам възможността някои от партиите да са заели такива позиции именно защото са наясно, че не бива да губят ЛГБТИ и прогресивния вот.

От друга страна, Боян Станков е кандидат за президент, а това е изключително важен пост. Той очерта една тънка червена линия между това кое е цивилизовано и кое – не. Той направи така че да стане ясно, че в България има сериозен проблем с престъпленията от омраза. Вече е сигурно, че срещу хомофобското и трансфобското насилие не може да оставаме безучастни. Ние, като граждани и тези на власт – като политици, ако наистина се стремят към демокрация. Склонна съм да допусна, че някои от кандидатите излезли с позиции срещу него са напълно искрени.

 

Румен Радев – хомофобът-дипломат

В цялата тази картинка позицията на Румен Радев не се чу, но имайки предвид изцепките на жена му във Facebook отпреди няколко години за котенца, които хващали СПИН, може би така е и по-добре. За никого не е изненада, че Румен Радев е дипломатичен хомофоб. На 21 юни тази година той се застъпи за Виктор Орбан и неговите анти ЛГБТИ политики:

“Правото на самоопределение е основна ценност и тя трябва да бъде отстоявана, но никой няма правото да налага своите разбирания и мироглед на другите. Затова и призовах премиерът Орбан да сподели не просто детайлите от този закон, а мотивите и причините, поради които са го приели. Орбан посочи съвсем ясно, че според тях този закон е насочен в защита на правата на детето и семейството”

За господин Радев явно налагането на насилието като заместник на политическа програма очевидно не е проблем. Странно е как кандидат за президент заравя главата си в пясъка точно когато негов опонент извършва такова жестоко престъпление от омраза.

 

Ролята на КС и тяхното решение

Конституционният съд излезе с тълкуванието си на думата ,,пол’’ само седмица преди нападението в Rainbow Hub. Би било проява на голямо неумение за правене на елементарни причинно-следствени връзки, ако то не се вземе предвид в контекста на случилото се. Припомням, че събитието, което беше атакувано, бе именно от и за транс хора – с гости транс активистиката Мелиса Рангелова и нейната приятелка Емили. Когато КС взима едно трансфобно решение, трансфобските и хомофобские настроения в българското общество цъфтят като кокиче на пролет. Безчинстващите агресори се чувстват мотивирани и овластени да вършат поразии и да тормозят ЛГБТИ хора, защото вече имат картбланш за това дори от институциите.

В ретроспекция решението на ВКС да обяви Истанбулската конвенция за неконституционна след масовия патриотски вой срещу нея, постила настилката по пътя към незачитането на човешки права в България като норма.

 

Гешев – Добро ченге, лошо ченге

Нека никой не се заблуждава, че внезапно и магически Гешев е получил просветление свише и е грабнал да вее реинбоу байряка. Причините да предприеме действия срещу Расате са много и комплексни и бихме могли само да гадаем. Не може да не отчетем значителното забавяне в реакцията на Гешев – цели три дни. Така сякаш миналата събота напук на Facebook алгоритъма социалните мрежи не гръмнаха и така сякаш всички големи медии не отразиха случая.
За реакцията на Гешев може да има много причини – било то и тя осъществила се със скоростта на заспал охлюв. На първо време, не бива да забравяме, че имаше огромeн международен натиск – цели 11 посолства излязоха с позиция осъждаща акта на омраза в Rainbow Hub.
Може да се каже, че ако не заради друго, то поне поради този натиск, главният прокурор е настоял ЦИК да снеме имунитета на кандидат президента фашист.

В същото време за никого не е тайна, че Боян Станков винаги е бил трън в петата на Прокуратурата. Играта на котка и мишка между фашистите и Гешев датира много назад във времето. Прокуратурата ту обявяваше БНС през февруари 2020 година за незаконна организация, а после само година по-късно – отново февруари, се оказа, че БНС не била фашистка организация.

Няма да се изненадам, ако решението на Гешев да играе ,,добре ченге’’ се вписва и в контекста на дългогодишната му война с БНС. Нека не забравяме, че неофашистчетата от БНС са крайно неудобни за Гешев. Не могат да бъдат насъсквани да бият когото Гешев или Борисов каже по време на протестите, например. Те правят каквото си поискат – бият гейове в Борисовата или формират граждански патрули за арест.

 

Какво иска ЛГБТИ общността?

Исканията на общността са пределно ясни от години:

На първо време, настояваме за изменения в НК така че вътре да фигурират квалифицирани състави за престъпления от хомофобски и трансфобски подбуди. Настояваме за това българските политици да осъждат остро и да се противопоставят на прояви на хомофобия на техните колеги не само когато са в предизборна кампания и да се ангажират с припознаване нуждите на ЛГБТИ избирателите си и да действат активно за защита на нашите права.

Настояваме на следващ етап за легализиране на фактическите съжителства. 60% от българските деца се раждат извън брак. Фактическото съжителство е мярка, която на първо време урежда статута на българските деца в хетеро двойки и техните родители, но и на второ място – статута на ЛГБТИ двойки с или без деца. Т.е. това решение е едно добро решение за всички ни, независимо от сексуалната ни ориентация.

Важно е да се замислим за всичко описано по-горе и да не се фокусираме само и единствено върху фигурата на Боян Расате. Трябва да помислим за причините за хомофобията, както в политическото говорене, така и в обществения ни дискурс От своя страна политиците и институциите ни трябва да предприемат съответните законодателни промени, за да могат ЛГБТИ хората в България да се чувстват като пълноправни нейни граждани.

И може би един ден, там някъде в бъдещето, в далечната 3021 г. България ще се превърне в една истински демократична държава, в която всеки независимо от пол, сексуалност, религия или цвят на кожата ще се чувства оценен и щастлив като индивид.

 

Хареса ли ви статията?