България все по-трудно ще избяга от темата за регламентиране на еднополовите семейства

Експерти и юристи се обединиха около мнението, че в Европа трайно се оформя консенсус за правна защита на еднополовите семейства и очертаха възможни пътища за прилагане решенията на ЕСПЧ и европейските директиви по темата.

Фондация GLAS в партньорство с фондация „Български адвокати за правата на човека“ и посолствата на Франция и Кралство Нидерландия и Френския институт в България, проведе дискусия относно правното признаване на еднополовите двойки и различните аспекти и практически проблеми, които възникват за тези двойки в България поради липсата на правна уредба. Макар че България, Литва и Румъния са единствените страни в ЕС, които не признават еднополовите съюзи сами по себе си, те са обвързани с решение на Съда на Европейския съюз да приемат еднополовите бракове, сключени в рамките на ЕС и да предоставят законно пребиваване. 

Конференцията във Френския институт беше открита от Симон ван дер Бург, посланик на Нидерландия в България и от Жан-Марк Бертон, посланик по ЛГБТ правата, Франция. 

 
Банер Кабинет Дъга – 728×90
 

„Френската дипломация има две основни цели: всеобща декриминализация на хомосексуалността по света и създаване на юридически статут, адаптиран за живота в двойка, каквато и да е юридическата форма, избрана от държавите (брак, граждански съюз или друга юридическа форма на съжителство). Констатираме, че все още в 69 държави хомосексуалността е криминализирана. Освен това 58 държави не я криминализират, но не защитават адекватно правата на ЛГБТ+ хората или нарушават техните фундаментални права. В Европейския съюз искаме да работим за признаването на правен статут във всички държави членки. Ние считаме, че не става дума нито за защитаване на западни ценности, а за насърчаване на общочовешки ценности и за гарантиране на правата на човека, които вече са заложени във Всеобщата декларация на правата на човека и Международния пакт за граждански и политически права,“ каза по време на откриването посланик Бертон. 

Съдия Йонко Грозев, съдия в ЕСПЧ от 2015 до 2024 г., беше сред участниците в първия панел, като припомни, че въпросът е разгледан за първи път в поредица от дела 2010-2013 г, когато са заложени първите стандарти по защита на тези права. Съдия Грозев подчерта, че в Европа има ясна тенденция към все по-голямо признаване на правата на ЛГБТИ лицата. Тази тенденция в някаква степен дава основание на ЕСПЧ да преодолее факта, че няма консенсус в страните членки по отношение на признаването на съжителството на хомосексуални двойки. В допълнение на това съдия Грозев подчерта, че ЕСПЧ не разглежда правното регламентиране на еднополови съюзи като заплаха за традиционните ценности и брака. 

„Защо е разликата между Западна и Източна Европа по отношение на тази тема? Обяснението е сравнително просто. Ако човек погледне динамиката на развитието на нагласите в Западна Европа от този период, ще си даде сметка, че общественият разговор е започнал там през 50-те години. В Източна Европа този разговор започна през 90-те години. И обществото има нужда, за да асимилира и приеме такива промени,“ подчерта още съдия Грозев. 

Проф. Лина Папдопулу от университета „Аристотел“ в Солун, говори за процеса по легализиране на еднополовите бракове по рано през тази година в Гърция във връзка с традиционните разбирания за семейство и религиозна особености на обществото. Тя акцентира, че реформата в страната е въведена от дясно консервативното правителство и че намира одобрение сред по-голямата част от обществото. 

Как проблематиката за еднополови съюзи извървява своята еволюция във Франция и Италия, припомни проф. Едуардо Стопиони от Факултета по право, политически науки и администрация в университета в Страсбург. Той подчерта, че бракът е дълга битка и тя не е лесна за постигане, ако на нея се гледа само като на политически проблем, а не като на въпрос за човешки права. 

Модераторът на панела доц. Христо Христев от ЮФ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ припомни още, че в българския парламент никога не е внасяно предложение за изменение на законодателството, което да даде решение на проблема, а през 2007 г. е отклонена възможността да се уреди съжителството между лица от един пол по време на дебати за промени в Семейния кодекс.  

Доц. Велина Тодорова, преподавател по семейно право в ЮФ на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, акцентира също върху неблагоприятното българско законодателство и съдебната практика в последните години, която илюстрира деволюция и ограничаване на права. От друга страна според нея Конституционният съд отстрани възможността за стартиране на подобен диалог със своята практиката относно ратифицирането на УК. „Да изберем формата на защита – дали регламентирани партньорства или граждански съюзи, но възможни правни решения има, и ние можем да почерпим от опита на останалите държави членки,“ допълни още тя. 

Участниците във втория панел маркираха основните проблеми, с които се сблъсква една двойка без брак у нас. Адвокат Мария Шаркова представи от какво са лишени такива партньори в сектор „Здравеопазване“ у нас: те нямат право на достъп до информация за своя партньор, когато той постъпи в болнично заведение, нито имат право да изразяват информирано съгласие за детето, ако същото има произход от другия партньор . За да получат информация, партньорите трябва да бъдат изрично упълномощени, което в някои ситуации е практически невъзможно (спешни случаи). Ако партньорът почине, преживелият няма възможност или е прекалено трудно да получи тялото му, нито да организира погребение (кремация) в съответствие с последното му желание или убеждения. Дискриминацията в здравеопазването може да има и фатални последици – когато единият партньор се нуждае от трансплантация, а другият е подходящ донор, такава трансплантация не може да се осъществи между лица, които не са съпрузи (за разлика от трансплантацията между сключили брак) като за лица във фактическо съжителство е нужно специално разрешение от комисия – за което понякога може и времето да не стигне. Спорен е въпросът дали Комисията би приела фактическо съжителство между еднополова двойка.

Помощник-нотариус Явор Ташев подчерта практическата невъзможност еднополова двойка да има общо имущество и посочи различни казуси от практиката си, създали неяснота при разпореждането с имущество на единия партньор или с оставено от него наследство в случаите, когато те са сключили брак в друга държава, който не е признат у нас. В такива ситуации партньорите са принудени да подават и декларации с невярно съдържание, защото съществуващите образци не дават опция да се декларира техният брак, а той е валидно сключен в друга държава. 

Невена Ковачева, партньор в отдела по данъчно обслужване на EY България, Северна Македония, Албания и Косово, разказа за редица възможности за преференциално данъчно третиране и данъчни облекчения, от които не могат да се възползват партньорите без брак. Прехвърлянето на парични суми или активи между тях се третира по общите разпоредби на данъчното законодателство и най-често съставлява облагаема сделка, подлежаща на данък върху доходите на физическите лица и / или местен данък.  

Иван Димитров, Глобален директор Съответствие в Cargotec, пък изброи редица задължения и отговорности, които са спестени на партньори без брак в областта на предотвратяването на конфликта на интереси и борбата с прането на пари. Това не само отваря сива зона в контрола от страна на държавните органи, но изключително затруднява и частните компании при изпълнение на процедури по идентификация на своите клиенти, при търсене дали те не съжителстват, например, с политически ангажирана личност или пък с лице – обект на санкции. 

Както обобщи проблема модераторът на дискусията адвокат Емилиян Арнаудов от „Попов, Арнаудов и партньори“: „Докато за една двойка, състояща се от мъж и жена, липсата на брак е въпрос на избор, то за партньорите в една еднополова двойка може да кажем, че те просто са лишени от правата, възможностите, задълженията и отговорностите, които бракът носи като правни последици“.

Участниците се обединиха около необходимостта от подходяща правна форма на защита на семейните отношения на еднополовите семейни двойки и зачитане на последиците от законно сключен брак между лица от един и същи пол в друга държава членка. Организаторите от фондация GLAS планират продължаване и разширяване на дебата по темата и ангажирането на все по-голям кръг от експерти.