В исторически за Азия момент, вчера конституционният съд на Тайван обяви за противоконституционен текста от закона, регламентиращ брака като съюз „между мъж и жена“. Съгласно решението на 14-тe съдии, законът е в разрез със свободата на хората да сключват брак и гаранцията за равенство, залегнали в конституцията на страната.
Решението обаче не означава автоматично узаконяване на брачното равенство. Съдът постанови, че парламентът трябва да измени оспорвания закон или да приеме нов. Това означава, че теоритично е възможно законодателят да създаде алтернативна институция, с което ефективно да продължи брачната дискриминация, пише BBC News.
Срокът за изпълнение на решението е две години. След изтичането на този срок, в случай, че парламентът не е изпълнил предписанията на съда, властите ще бъдат задължени да пренебрегнат противоконституционната част от закона и да бракосъчетават желаещите еднополови двойки.
Тайван е една от най-либералните държави в Азия. Решението на съда идва след като избраната преди година нова президентка на страната, Цай Инг-уен, публично подкрепи еднополовите бракове. Измененията на брачната уредба в страната, които трябва да узаконят семействата на еднополовите двойки, минаха на първо четене в парламента през декември 2016. Позитивната политическа атмосфера засега устоява на интензивните протести срещу брачното равенство.
В решението си конституционният съд разсъждава върху положението на хомосексуалните хора в обществото. Gama News предложи превод на този откъс:
В миналото хомосексуалните бяха отхвърлени от традициите и обичаите в нашата страна. В резултат на това те дълго бяха заключени в килера и понасяха различни форми на де факто и де юре изключване или дискриминация. Освен това, поради демографската структура, хомосексуалните бяха обособено и изолирано от обществото малцинство. Повлияни от стереотипи, дълго време те бяха сред лишените от политическа власт, неспособни да променят юридически непривилегированото си положение със средствата на обичайния демократичен процес. Поради това, при преценка на конституционосъобразността на различното третиране на основата на сексуална ориентация следва да се прилага по-строг стандарт.
Прессъобщение, разпространено от организационния комитет на София Прайд по повод решението на тайванския съд, обобщава основните мотиви на съдиите:
- Съдът се произнася, че в дълг на конституционния съд е да издаде в кратък срок решение със задължително обвързващо действие по въпроси, отнасящи се до охрана на основни конституционни ценности, като защитата на конституционните права и демократичния конституционен ред.
- Съдът посочва, че свободата да встъпиш в брак се състои от свободата „дали да встъпиш в брак“ и „с кого да встъпиш в брак“. Тази автономия е съществена за нормалното развитие на личността и опазване на човешкото достойнство.
- Съдът се произнася, че „постоянният съюз от интимно и изключително естество на лица от един и същ пол, с цел да поемат задължението да водят съвместен живот“, няма да повлияе на прилагането на нормите за брака в гражданския кодекс по отношение на двойки лица от различен пол, нито пък ще измени обществения ред, основан на съюза на лица от различен пол. Напротив, щом бъдат признати от закона, съюзите на еднополови двойки ще съставляват, заедно с разнополовите бракове, „колективна основа на стабилното общество“. Както физическата, така и психологическата потребност, способност и воля за създаване на такъв траен съюз от интимно и изключително естество са еднакво важни за хомосексуалните и хетеросексуалните. Следователно и двата вида съюзи, заключава тайванският конституционен съд, трябва да бъдат защитени от конституционната норма, прогласяваща свободата на встъпване в брак. Обратното положение, закрепено в сега действащото законодателство, е „груб недостатък на закона“.
- Съдът посочва още и че способността за възпроизводство не е условие за сключването на брак между лица от различен пол, нито пък че сключен вече брак е унищожаем, в случай, че един от двамата партньори от различен пол загуби плодовитостта си след сключването на брака. Неспособността на две лица от един и същи пол да създадат поколение, заключава в решението си съдът, е равнозначно на обективната неспособност или субективното нежелание за възпроизводство на разнополовите двойки. Поради това, да се ограничи на еднополовите двойки свободата да встъпят в брак на това основание е неоправдано неравно третиране.
