Едни от главните герои в четвъртата и последна засега част от нашата поредица ГЕЙ ЧОВЕЦИТЕ НА НЮ ЙОРК са двамата сладури, които ни вдъхновиха да издирим и съберем на едно място всички снимки на (открито) ЛГБТИ хора, публикувани в Humans of New York.
Романтичната снимка на „гейовете с тестото за курабийки“ стана светкавичен хит и бе споделена от десетки хиляди хора.
“Това е първата ни среща. Запознахме се на Файър Айлънд. Нямах планове да излизам онази вечер. Вече бях изпил половин бутилка Johnny Black, затова възнамерявах да си остана вкъщи и да чета книга на Челси Надлър. Но приятелите ми обещаха да ми опекат курабийки, ако отида с тях на клуб. Та отидох да купя три пакета тесто за курабийки и когато най-накрая стигнах до клуба, всичките ми приятели се натискаха с някого. Помислих си ‘колко тъпо’ и започнах да си танцувам сам и да ям тестото за курабийки. По някое време го видях до диджейската платформа и се загледахме, та отидох при него и започнахме да ядем тестото заедно. Така и не говорихме онази вечер. Няколко месеца по-късно се засякохме в метрото.”
„Определям се като куиър. Също така се определям като социален работник, метъл, гот, нещо като пеган и може би вещица. Но най-силно се определям като nerd. Nerd-овете имат най-малко правила. През повечето време въобще не ги е грижа за подобни работи. Просто се вълнуват за нещата, които ги вълнуват, и се радват да ги споделят с теб.“
„Срещнахме се на един лагер. В началото бяхме приятелки. Заедно ходехме на уроци по стрелба с лък, катерене на скали и изкуства. Всяка от нас отиде на лагерния бал с момче, но след това се разхождахме заедно и гледахме звездите. После се шегувахме, че ще се целунем. После се целунахме.“
„Брат ми се обеси в предверието на дневната ни, когато бях на шестнайсет. Не беше голяма изненада. Беше опитал два пъти преди това. Няколко месеца по-рано пробва да си пререже вените. А месец преди това изпи шепа хапчета. Никой не беше виновен. Родителите ми направиха всичко по силите си. Водиха го на терапевт, на църква, даваха му всички предписани му лекарства. Но нищо не помогна. Постоянно беше гневен. Когато се прибрах вкъщи в онзи ден, мама и тате се бяха прегърнали и си обещаваха, че няма да позволят това да ги раздели. Прекарах последните три години от живота си, опитвайки се да им помогна да спасят връзката си. Всяка сутрин трябваше да се уверявам, че мама е станала от леглото. Постоянно й напомнях, че не е провал. Казвах й: ‘Погледни ме. Справям се чудесно. Все още съм тук. Бъди с мен. Бъди с тате.’ Сега, когато най-накрая се изнесох от вкъщи, осъзнавам, че съм прекарвал цялото си време в притеснения за тях. И сега трябва да се заема със себе си.“
„Имам проблем с влюбването в хетеро мъже. Сърцето ми беше разбито съвсем наскоро. В началото бяхме приятели. Стажувахме заедно и един ден го попитах дали иска да излезем след работа. Започнахме да прекарваме време заедно. Споделяхме си подробности за животите ни. Пазарувахме заедно. Готвехме заедно. Не е като просто да ходехме да пием бира в бара или да гледаме спорт. Споделяхме истински преживявания. Една вечер минахме по Бруклинския мост, за да видим залеза. Седнахме на един камък. От време на време небрежно го докосвах и се доближавах към него, но той всеки път се отдръпваше. Толкова силно исках да има нещо между нас. Самоубеждавах се, че той е несигурен в себе си. Но в действителност просто нямаше интерес към мен. Бях твърде страхлив, за да му кажа как се чувствам. Започнахме да излизаме все по-рядко и по-рядко. Вече не си говорим.“
„Никога не съм имал връзка. Дори не съм казал на родителите ми, че съм гей. Онзи ден вечерях с майка ми и покрай нас мина гей двойка, държаща се за ръце. Тя ми каза: ‘Не разбирам защо трябва да правят това на обществено място.’ Не казах нищо. Но я гледах и си мислех: ‘Как да ти кажа, че това е, което искам повече от всичко друго?'“
Можете да разгледате останалите части от поредицата тук.
