Американската радиостанция KUOW разказа удивителната история на двама мъже от Близкия Изток и техния дълъг път до свободата да бъдат себе си и да се обичат открито.
През 2004 Найеф Хребид работел като преводач за американските военноморски сили в Ирак. По същото време Бети Алами служел в иракската армия. Двамата били на мисия да възвърнат контрол върху болница в Рамади, която била превзета от бунтовници.
Нощем, след като са приключили напрегнатите си задължения, двамата мъже сядали в двора на сградата, където били настанени, и говорели с часове. Хребид казва, че тези разговори са запазили разума му в онзи труден период.
Никой от тях не бил открито гей, но и двамата усещали чувствата на другия. След само четири дни, Алами казал на Хребид „Обичам те“. В отговор Хребид го целунал, а Алами така се развълнувал, че в следващите два дни не хапнал нищо.
Но това било Ирак. Ако ги хванели, можели да ги пратят в затвора за 15 години, или дори по-лошо. „Да си гей в Ирак е много опасно“, казва Хребид. „Губиш живота си. Носиш срам на семейството си. Губиш го, както и приятелите си и почти всичко останало.“
Двойката запазила любовта си в тайна в продължение на пет години.
Но положението на Хребид станало особено опасно, когато бунтовниците го обявили за предател, заради връзката му с американската армия. „Не можех да виждам семейството си, защото всички в квартала знаеха, че работя за американците.“
Скоро след това Хребид получил убежище в САЩ, но заминаването му означавало да се раздели с Бету. Това било най-трудното решение, което е взимал някога.
Хребид се установил в Сиатъл през 2009 и веднага започнал да търси начини да се събере с любимия си. Успял да уреди преместването му в Либия, а от там във Ванкувър. Известно време двамата живели от двете страни на американско-канадската граница. На Деня на влюбените през 2014 те се омъжили в Канада.
Миналата година дошла така дълго чаканата среща с имиграционните власти на САЩ. „Това беше най-големият ден в живота ми,“ спомня си Хребид. Към онзи момент те били заедно от повече от 10 години и занесли огромно количество писма и снимки, доказващи любовта и връзката им. 10 минути по-късно заявлението им било одобрено.
Днес двамата мъже живеят заедно в Сиатъл – град, който не би могъл да бъде по-различен от мястото, където се срещнали за пръв път преди толкова много години. „Най-накрая живеем заедно“, казва Хребид. „Когато се събуждам, го виждам пред себе си. И когато затворя очи, неговото е последното лице, което виждам.“
