Проблемите, пред които се изправят ЛГБТ+ хората, когато решат да се разкрият

Разкриването е един от най-трудните процеси за много от ЛГБТ+ хората – особено за тези, които дълго време са прикривали тайната и тези, които живеят в консервативна среда. Изисква се невероятна сила и смелост да заявиш кой си и да бъдеш искрен, когато много от хората около теб смятат, че има нещо сбъркано в идентичността ти. Някои от проблемите, с които куиър хората се сблъскваме най-често, когато решим да се разкрием са:

Да изберем пред кого да споделим първо:

 
L’N’Q: House & Disco
 

Пред мама? Пред тате? Пред най-добрия приятел? Пред любим учител? Решението не е никак лесно. Поне второто разкриване ще бъде по-лесно (в повечето случаи).

Да изберем правилния момент:

Може би в кино салона по време на филм не е най-подходящия момент да се разкрием. Ами на път за вкъщи? Защо трябва да е толкова сложно?!

Да предположим кой ще ни подкрепи:

Когато се разкрием, научаваме кой наистина го е грижа за нас. Понякога изненадите са приятни, понякога – не особено.

Да намерим правилните думи:

Няма как да се разкрием пред всеки по един и същи начин. Родителите заслужават едни думи, приятелите – различни, непознатите на улицата – още по-различни. Няма край, наистина!

Да се справим с тревогата:

Притесненията са големи. Ами ако нещо се обърка, когато се разкрия? Ами ако изглеждам неуверен и треперя?

Да се подготвим да чуем израза: „Просто си объркан“:

Не, не сме объркани. Познаваме себе си и сме имали време да осмислим всичко преди да решим да се разкрием.

Да се подготвим да чуем израза: „Твърде малък/ка си“:

Достатъчно зрели сме за да усетим сексуално привличане, а това означава, че сме и достатъчно зрели за да знаем кои сме и какви сме.

Да се подготвим да чуем израза: „Не приемам този начин на живот“:

Това не е „начин на живот“. Това сме… ние?! Никой не казва на хетеросексуалните, че живеят „хетеросексуален начин на живот“. Важно е да не бъркаме начина на живот с идентичността.

Да осъзнаем пред колко хора трябва да се разкрием:

О, не! Това означава ли, че ще трябва да се разкриeм и пред съучениците? Пред баба? Пред дядо? Пред чичо? По дяволите! Всъщност, ще дойде ли етап от живота, в който няма да бъде нужно повече да се разкриваме пред някого?