Върховният касационен съд (ВКС) – висшата съдебна инстанция по граждански, търговски и наказателни дела в България – е изпратил до Конституционния съд искане за тълкуване на редица текстове от Конституцията ни, включително какво е значението на понятието „пол“, употребено в нея.
Повод за неяснотата за върховните съдии е противоречивата съдебна практика по дела на транс хора, търсещи промяна на означенията за пол в актовете им за гражданско състояние, след като са извършили преход към пол, съответен на джендърната (половата) им идентичност. Този проблем се разглежда в тълкувателно дело от ВКС, което сега е спряно до произнасянето на конституционните съдии.
В много случаи българските съдилища са допускали подобна промяна, която принципно е разрешена от Закона за гражданската регистрация. В по-малко на брой случаи обаче са постановявали и откази, в зависимост от това кой съдебен състав е разглеждал делото.
През последните години самият ВКС има няколко решения, които си противоречат. По-конкретно в едно решение от февруари 2019 г. се сочи, че такава промяна не е допустима, тъй като понятието „пол“, употребено в текста на Конституцията, би трябвало да се разбира единствено като биологичен пол, от което психичният пол (половата идентичност) е изключен.
Това разбиране съставът на съда, произнесъл се по конкретното дело, обосновава, от една страна, с предходно решение на Конституционния съд за съответствието на Истанбулската конвенция с Конституцията на Република България, в което се казва именно, че понятието „пол“ трябва да се разбира като само биологично, а понятието „джендър“ е продукт на „джендър идеология“, която цели заличаването на различията между мъже и жени. В това решение Конституционните съдии обаче не дават да се разбере от къде са научили те за съществуването на такава идеология, кои са нейните идеолози и къде е изложена и проповядвана тя.
От друга страна, по делото от 2019 г., ВКС намира, че биологичното разбиране за пола като единствено правилно, следвало от християнството, възприемано като „официална“ религия от 864 г. насам. (Настоящата Конституция не използва израза „официална“, а „традиционна“.)
За да уеднакви практиката на всички граждански съдилища занапред, ВКС сега иска Конституционният съд да разгледа и изясни въпроса по-подробно, отколкото в решението си за Истанбулската конвенция.
В следващите месеци предстои Конституционният съд да се произнесе дали ще разгледа искането или ще го отклони. Конституционният съд отклонява не само въпроси, по които не е компетентен, но и по които смята, че текстът на Конституцията е ясен и не се нуждае от тълкуване.
Произнасянето на конституционните съдии ще има решаващо значение за това дали занапред промяната в актовете за гражданско състояние на транс хората ще бъде допускано от съдилищата.
На карта е заложено бъдещето на отношенията между транс хората и държавата – дали тя ще признае половата им идентичност като основание с тях да се отнасят като с хора от пола, с който се идентифицират, или няма да я признае.
Това решение ще бъде взето със или без участието на транс хората в публичния дебат, който ще назрее около това конституционно дело. Невидимостта на транс общността обаче, както и мълчанието на специалистите от медицинските и помагащите професии (които на Запад исторически изиграха основна роля за прогреса и признаването на транс идентичностите) са един от факторите, които могат да доведат до пагубно за транс хората решение.
Ето защо през идните месеци за първи път в България можем да станем свидетели на сериозен обществен дебат конкретно за транс хората. Най-страшното би било този дебат да се случи без участието на самите транс хора.