Почитателите на европейското гей кино вдигнаха много шум около “Марио” – новия филм на швейцарския режисьор Марсел Гислер. Затова и очакванията към лентата се вдигнаха рязко. Проектът успява да трансформира множество клишета и да им придаде нова важност. Темите за съзряването, разкриването, първата любов и хомофобията не са нещо ново, но досега почти не са били пренасяни в сферата на спорта и на футболното игрище.
“Марио” разказва историята на младеж (Макс Хюбахър), който играе за местния швейцарски отбор и мечтае да постигне сериозни успехи в сферата на футбола. Всичко се променя, когато в същия екип постъпва красивия Леон (изигран от Арън Алтаръс и напомнящ визуално на Ксавие Долан в първите му филми). Чувствата, които се събуждат в двамата поставят бъдещото им развитие под сериозен риск.
Няма как да бъдат избегнати сравненията с “The Pass” (2016) – друг подобен филм, но докато неговото действие се развиваше предимно в хотелски стаи, “Марио” набляга на други елементи – динамиката и отношенията във футболния отбор, вътрешните спортни политики и самата игра. Дълбочината, с която са засегнати проблемите ангажира зрителя и му задава теми за размисъл. Най-интересни са сцените, в които отбора реагира на слуховете за тайната връзка на Марио и Леон, както и действията които трябва да бъдат предприети за прикриването на истината.
Важен персонаж във филма е бащата на главния герой, който в миналото също е бил футболист и изживява повторно личните си мечти през успехите на сина си. Неговата реакция към новината за сексуалната ориентация на Марио е особено интересна – той не се отблъсква от особеностите на гей живота, а по-скоро се разочарова от трудностите пред потенциалната спортна кариера на младежа.
Режисьорът Марсел Гислер твърди, че филмът е насочен предимно към масовата публика и към футболните фенове. Целта му е да предаде важно послание, призоваващо за приемане на ЛГБТИ хората в спорта и борба с дискриминацията и омразата. За да постигне по-голяма реалистичност на действието, Гислер е работил с хора от самата сфера и е изпипвал сценария от 2010-та година насам.
Въпреки множеството плюсове, “Марио” далеч не е съвършен филм. Актьорската игра на главните актьори понякога е твърде статична и дървена и не успява да въздейства достатъчно силно. Динамиката в действието също има своите проблеми – някои моменти са твърде провлачени, а времетраенето можеше да бъде по-редуцирано и стегнато.
Филми като този, обаче, са важни, защото адресират сериозни проблеми като липсата на открити гей футболисти и трудностите, с които те се сблъскват всеки ден.
