Автор: Джереми Хелигар
Аз съм гей мъж от поколението X (родено между 1961 и 1981) и наблюденията ми върху гей мъжете от поколението Y (родено между 1981 и 1996) идват от личен опит. През последното десетилетие всичките ми връзки са били с хора родени след 1983 и се вписват в това, което разбираме под поколение Y (или милениали). Новият сезон на „Tales of the City“ по Netflix ме накара да се замисля за репрезентацията на тези по-млади хора, особено когато те са поставени и сравнени с по-възрастните. За щастие, мога да потвърдя, че животът с милениалите не е толкова бурен, колкото показва сериала.
Причините, да уважавам гей мъжете от поколението Y също толкова, колкото и тези от моето поколение са следните:
Те не са обсебени от възрастта, като нас. По-младите гей мъже, с които съм бил никога не са ме наричали „daddy“ и не са се фокусирали върху разликата във възрастта. Ако годините са проблем, то това определено е само при нас – по-възрастните.
Те познават историята на гей движението. Не мога да се съглася с показаното в „Tales of the City“. На младите им е по-лесно, но това не означава, че не знаят за времената, в които са израснали по-старите поколения. Освен това, те си имат свои собствени трудности и проблеми. Повечето знаят за значението на Стоунуол и за дискриминацията през десетилетията. Освен това, те са наясно, че прогреса е следствие на нашите усилия.
Те познават популярната култура от миналото: Младите гейове си имат своите собствени гей икони (Бритни, Бионсе, Гага), но когато им разгледам авторския плейлист в Spotify често откривам и Дейвид Боуи и Шер.
Те са по-умни, отколкото предполагаме: Не го казвам само защото ми помагат да си свържа Bluetooth устройствата. Израстването в глобалното общество означава, че могат да изредят имената на много повече президенти, отколкото ние сме могли на тяхната възраст. Много от тях могат да покажат Узбекистан на картата, а някои от нас все още се мъчат да открият Уисконсин.
Те знаят как да провеждат разговори и без технологиите: Дългите телефонни чатове са запазена марка на поколение Y, но някои от най-приятните вечерѝ през живота ми са се случили, когато на масата срещу мен стои гей милениал. Наскоро излизах с 23-годишен австралиец и за една вечер обсъдихме хомофобията, глобалното затопляне и музиката на Лана Дел Рей и Нийл Йънг. Говорихме си цели 3 часа и той не погледна телефона си през цялото време.
Те са също толкова романтични, колкото всички останали: Във сериала „Момичета“ на Лена Дънам милениалите изглеждат студени и иронични. Някои от тях може наистина да са по-дистанцирани, но аз не съм срещал такива. Гей мъжете от поколение Y, които познавам са способни да плачат, обичат да се гушкат и понякога дори казват „обичам те“.
Те не използват приложенията за запознанства единствено за секс: Grindr и Scruff много често вървят ръка за ръка със славата, че са приложения за секс, но много от милениалите, с които съм бил са ми разказвали, че са се запознали с всичките си гаджета онлайн.
