Защо ние небинарните не си пием хапчетата?

 
BHK Banner
 

Тази като е небинарна, аз пък съм зайче“… Това не са думи изречени от млад мачо-патриот от ВМРО, успял да сглоби изречение с помощта на двете си мозъчни клетки, а от небезизвестната нам транс жена госпожа М. в разговор с мен наскоро. Същата госпожа си позволи в телевизионни предавания и лични лайвове да нарече цялата небинарна общност психично болни. „Небинарност и биполярно разстройство са едно и също нещо“ заключи уверено пред погледите на лайв-гледащите и изумени зрители. „За мен небинарността е психично заболяване. Един ден да си той, друг ден да си тя“ вметна тя в предаване партниращо си с Нова телевизия.

Пием ли си хапчетата, ние небинарните? Имаме ли такива? А може би едно хранително режимче изготвено от госпожа М. може да ни отърве от нежеланата ОТ НЕЯ в нас небинарност. Трябва ли ни екзорсист?

На тези умишлено нелепи въпроси, ще се постарая да отговоря аз тук.

Какво е небинарност и има ли почва тя у нас. Яде ли се или се пие? Вкусна ли е? Можем ли лесно да преглътнем съществуването ѝ?

Сега по същество.

Живеем в култура, която е строго бинарна от страна на пола у хората. Съществуват, видите ли два пола и нищо между тях, ни физиологично, ни джендърно. Подобен двуполюсен модел е залегнал в много аспекти от живота, далеч не само в половия. Ден-нощ, топло-студено, добро-зло, има-няма, вярно-грешно, включено-изключено… и така до безкрай. Възпитани сме да мислим бинарно за всяко нещо в живота си.

Но дали възпитанието и културните норми отговарят на реалността или са измислени именно за репресия над същата, когато иде реч за човешкия пол, не е въпрос, а направо отговор. Ако погледнем историята назад, ще видим, че половите норми не са въведени на база каква е реалността, а са въведени като регулация над същата. Измислени от властимащите в патриархалните общества, половите норми налагат изкуствено двуполюсен модел в човешките пол и сексуалност. Какво ни говори това обаче? В патриархалните общества правилото е законът да се създава заради „нарушителите“, сиреч преди създаването на закона, е имало хора, които не са отговаряли на него, та затова е измислен. На прост език казано, двуполовият модел е именно измислен заради хора, които не отговарят на него.

Небинарни хора е имало от зората на човечеството. Липсата досега на дума, която да ги обозначи, съвсем не отхвърля тяхното съществуване преди. Още повече, в много култури разбирането за пола е /било/ много по-различно от това, на което сме свикнали. Индианското племе Навахо например, е обозначило 4 пола – мъж, жена, женски мъж и мъжка жена. Това разбира се е доста опростено и неточно представяне, предвид, че то слива пол, полова идентичност и сексуална ориентация, но в пъти по-добро от свръхопростения бинарен модел.

Какво въобще е небинарност? Конкретно нещо ли е или спектър от много неща? Отговорът е някъде по средата. Въпросът зададен така е непълен. Когато ме попитат какво е небинарност на пола, аз отвръщам с въпрос „За кой аспект от пола говорим“.

Небинарността може да съществува в много аспекти на пола. Тя има и най-разнообразни форми, а не една конкретна, която противниците на ЛГБТИ общността наричат „трети пол“ /Въпреки, че повечето пъти под това „понятие“ визират транс жените по незнайни причини/. Израз, който бе използван от самата М., за да иронизира още повече небинарните хора.

Нека си представим половата идентичност, социалните полови роли и биологичния пол като три спектъра с начало мъж и край жена, на които като на линийка има разграфени помежду им сектори, например от 1 до 10 където 1 е мъж, а 10 е жена.

Небинарна може да е половата идентичност, сиреч вътрешното себеусещане на някого към кой пол принадлежи. При небинарните хора, това себеусещане, за което И-М-А биологични предпоставки, е някъде в спектъра между мъж и жена, като по никакъв начин не е задължително позицията на човек в спектъра да бъде външно изразена /поведенчески или визуално/, така, че да му „личи“.

Не е задължително и позицията в спектъра да е статична. Небинарността в много случаи е флуидна, т. нар. джендър флуид хора, при които в едни периоди през живота си са по-близко до мъжката част на спектъра, през други по-близко до женската. На всеки му се е случвало например в определени моменти да е в настроение, в други моменти да не е в настроение и това всички го възприемаме за напълно нормално, тогава защо промените в спектъра мъжественост-женственост /колкото и културно натоварени да са тези понятия/ да бъдат приемани за проблемни? Казвам го като сравнение да се види нелепостта на изказванията на М.

Съществуват и небинарни хора, които съвсем излизат извън скалата мъж-жена и съответно имат полова идентичност, която не може да се „класифицира“ по този метод. Общо ги наричаме аджендър хора.

Възможно е да бъде и по друг начин извън спектъра, като не е помежду, а комбинира черти от двата края на половия спектър. Подобни лица наричаме андрогини.

Съществуват множество небинарни идентичности, като гореописаните са само малка част от половото разнообразие в човешката природа.

И транс и не-транс хората могат да бъдат небинарни. При транс лицата с небинарност, се наблюдава полова дисфория, за разлика от не-транс небинарните лица. Всички сме свикнали да мислим, сякаш, когато разберем, че даден човек е трансджендърен, то той задължително се идентифицира с противоположния край на половия спектър, но това далеч не е така. Транс небинарни лица, в повечето случаи правят частични преходи и нямат пълната „визия“, „поведение“ или социални характеристики на човек от противоположния физически пол.

Тук искам да напомня, че самата М. в множество интервюта заяви, че не желае операция за смяна на пола. По горните критерии тя също е небинарна и май сама не се усеща как се самокритикува.

Небинарни в широкия социален смисъл могат и да се нарекат в-с-и-ч-к-и хора, които по някакъв начин не отговорят на половите стереотипи в дадена култура. Сами се досещате колко изненадани бихме били от бройката на тези хора, предвид разчупването на стереотипите последните десетилетия.

Небинарни в чисто биологично-физическия смисъл могат да се нарекат и интерсекс хората. Интерсекс лица са тези, които физически не могат да бъдат категоризирани на сто процента като мъже или като жени. В миналото подобни хора са били наричани погрешно хермафродити. Междинните състояния могат да бъдат в много аспекти на биологичния пол – могат да бъдат хромозомни, могат да бъдат ендокринни, могат и да бъдат в структурата на външните и вътрешни полови белези. Във всички случаи говорим за състояния, в които човек чисто физически е извън половата бинарност. По статистика 1 на 60 бебета се ражда интерсекс. Сами осъзнавате колко голяма е тази цифра.

С това темата за небинарните съвсем не се изчерпва, но не искам да ви отегчавам с дълги текстове.

Жалко е, хора, жалко е. Човек, от свръх маргинализирана група, заклеймена за „психично болна“ да използва същия език към сходна, и то сродна група. Жалко е, но не е необяснимо. В някои случаи, в главата на човек, който е бил дълго време жертва се оформя бинарно двуполюсен модел на света, в който други възможни социални роли освен на жертва и насилник не фигурират. Всеки, когото човек в такова състояние не определя като себеподобен, се преживява като насилник. И единствената привиждана като алтернативна на собствената жертвена роля е тази на насилник. Жертвата става насилник, но де факто още веднъж жертва – на собствените си заблуди.

Наша задача като на общност е да помогнем на хора с такива заблуди да се осъзнаят и да излязат от порочния кръг насилник-жертва! Наша задача и наша отговорност е да помогнем на М. да спре да бъде жертва на собствените си заблуди.

Хареса ли ви статията?

My Cart Close (×)

Твоята количка е празна
Към магазина