В едно свое интервю известният английски комик Стивън Фрай казва: ,,Хомосексуални тенденции се срещат в 260 животински вида в природата, но хомофобията се среща само в един – човешкия.’’
Само някои от животните, сред които се наблюдават такива тенденции: черните лебеди, жирафите, мармотите, лъвовете, делфините, прилепите, овцете, хиените и любимците в поп и интернет културата – пингвините. В много научнопопулярни и документални филми за пингвини може да се наблюдава как при отсъствие на женски пингвин, който да стопли яйцето, на негово място идва да мъти мъжки и заедно с друг мъжки се грижат за него на смени.
В този ред на мисли, струва ми се напълно уместно първата детска приказка с герои еднополови семейства, да е именно с животни. От една страна, много по-достъпно за децата. От друга, по-близко до действителността и науката. Впрочем, колкото и да прехвърлям през главата си примери от български приказки винаги се сещам за герои, които са мъж и жена и винаги хетеросексуални. Тримата братя и златната ябълка, Неродена мома, Златка златното момиче. Излиза, че всички български приказни герои са хетеросексуални.
Изключително осезателна е липсата на детска българска приказка с герои, привлечени от други герои със същата полова идентичност. И, не, не е каприз. А е абсолютно наложително, за да покаже на всички деца още от малки – че това е нещо съвсем нормално, съществува както в природата, така и сред хората. Една приказка като тази за Мравин може да вдъхне изключително много увереност и кураж. Нещо повече – може да послужи като хоросан за така отчайващо зейналите дупки в образователната ни система що се отнася до сексуалност и полова идентичност. За всички деца попадащи в спектъра, както и тези извън него.
Самият аз като подрастващо ЛГБТИ дете още от ранна възраст бях облъчен от представата, че има само един-единствен функциониращ социален модел на взаимоотношения и това е именно моделът – мъж-жена. Светът, в който живях още от детската градина, та чак до късното си тийнейджърство беше населен от приказки и герои, които винаги се влюбваха и женеха за някой от т.нар. ,,противоположен’’ пол (за това дали половете могат да имат полюси си заслужава да отделим съвсем друг текст). А за съвместно гледане на деца от такива двойки, не можеше дори през ум да ми мине. Това фалшифициране на действителността водеше до чувство на объркване, тревожност и пораждаше редица въпроси. Въпроси, които вероятно не едно ЛГБТИ си е задавало: ,,Всичко с мен наред ли е?’’, ,,Навсякъде виждам едно и също нещо, а защо при мен не е така?’’. В комбинация с изначалната враждебност в обществото ни, липсата на ЛГБТИ репрезентация и положителни модели в приказките и детските романи могат да нанесат изключително тежки щети върху крехката психика на едно ЛГБТИ дете.
Вероятно една детска книжка не може да си постави амбициозната цел да преобърне остарелите обществени нагласи залегнали в българското несъзнавано, но е добра отправна точка за началото на смислен диалог по темата.
