PROUD.bg History: Скандалното творчество на Робърт Мейпълторп

PROUD.bgHistory e културната рубрика, в която всяка седмица ще потъваме в архивите и ще ви запознаваме с някои от най-важните личности и събития от световната гей история. В бестселъра си „Просто деца“, рок легендата Пати Смит разказва за най-добрия си приятел и бивш партньор Мейпълторп: „За Робърт е изписано много и тепърва ще се пише. Ще бъде заклеймяван и обожаван. Крайностите, до които стигаше, ще бъдат порицавани и възхвалявани. Накрая истината ще бъде открита в неговата работа, истинското тяло на един творец.“ 30 години след смъртта на американския фотограф, снимките му все още пораждат силни реакции и дават представа за експанзивността на куиър опита.

 
L’N’Q: House & Disco
 

Роден през 1946 в религиозно католическо семейство в Ню Йорк, Робърт Мейпълторп се увлича по изкуството от малък. Затова и се записва да учи в арт института Прат в Бруклин, където се докосва до магията на изобразителното изкуство и скулптурата в дълбочина.

Втората половина на 60-те години са период на свободно експериментиране с наркотични вещества и тъй като Мейпълторп се опитва да се открои от останалите по всички възможни начини, той решава да посегне директно към ЛСД. Приятелите му го смятат за екстравагантно изглеждащ, тъй като често слага черна федора на главата си и я комбинира с готическа пелерина.

Оказва се, че класическото изкуство, изучавано в колежа не задоволява напълно творческите му интереси. Основно негово вдъхновение по онова време са авангардистите Джозеф Корнел и Марсел Дюшан. През свободното си време, Робърт започва да изрязва и залепва снимки на мъже от книги и порнографски списания, рисувайки върху колажите и комбинирайки ги с изрезки на различни предмети.

Това е и периода (1967), в който Мейпълторп започва връзка с андрогенно-изглеждата Пати Смит и двамата заживяват заедно. Приятелството им ще продължи до края на живота на Робърт, дори след като той се разкрие като гей. Специалните им платонически отношения са описани по красив начин в мемоара „Просто деца“, който излиза през 2010 година (в България може да се намери, издаден от „Махалото“).

Обръщайки гръб на колажите, Мейпълторп открива медията, която ще се окаже най-важна за него – фотографията. През целия си живот скандалният фотограф снима единствено с Polaroid SX-70 и Hasselblad – и двете камери са му подарък от приятели. Експериментите му с изкуството, документиращо ‘периферията на обществото’, се случват паралелно с неговото преоткриване на сексуалността. Осъзнавайки хомосексуалността си, интимните фантазии на Робърт се превръщат в основно вдъхновение за снимките, които прави.

През втората половина на 70-те години, Мейпълторп става част от S&M фетиш сцената в Ню Йорк. Посещавайки редовно тематичните ъндърграунд гей клубове, той винаги се прибира в студиото си с мъж под ръка, който ще стане поредния му модел. Творчеството му, посветено на тези страсти се приема с остри реакции и шок. Черно-белите кадри комбинират порнографското с артистичното и се отличават със стриктните и изчислени композиции, които покриват стандартите на класицизма в изкуството.

Особено интересни са снимките му на цветя, които успяват да предадат ‘потентността’ и дълбочината на сексуалното подсъзнание също толкова добре, колкото голите портрети. Мейпълторп третира цветята като полови органи, създавайки оригинален секретен код, който е типичен за гей културата през 70-те и 80-те.

Робърт умира през 1989, покосен от СПИН епидемията. Малко преди това, той основава собствена фондация, която да се грижи за произведенията му след смъртта му. През същата година е отменена изложба в негова памет във Вашингтон, който показва снимки на фистинг, BDSM практики и голи деца. Консервативните критици заклеймяват моментално творчеството му, а религиозни групи и до ден днешен бойкотират всевъзможни събития, свързани с името му.

Както с повечето скандални творци, работата на Робърт бива разпозната години по-късно като важна и достойна. Зад привидно опасното и шокиращото, снимките на противоречивия фотограф успяват да предадат специалното усещане за младост и свободата и интимността, които тя носи със себе си.

Тази година творчеството на Мейпълторп ще бъде изложено в Музей Соломон Гугенхайм, а биографичния филм за живота му, режисиран от Онди Таймонър вече бе излъчен на избрани филмови фестивали.