PROUD.bgHistory e културната рубрика, в която всяка седмица ще потъваме в архивите и ще ви запознаваме с някои от най-важните личности и събития от световната гей история. Този път ще ви разкажем историята на една легендарна снимка, променила света и историята зад нея. Става дума за образа на умиращия от СПИН Дейвид Кърби, заобиколен от семейството му на болничното легло.
Дейвид Кърби се ражда през 1957 година в малко градче в щата Охайо. Детството и младежките му години са типични за гей момче, израстващо в САЩ през 60-те и 70-те години на XX век – чувство на изолация, страх от отхвърляне и нещастно разкриване пред семейството. Затова и неговия изход е да замине на запад и да се установи в Лос Анджелис, където намира общност в ъндърграунд гей сцената. Заобиколен от себеподобни, Дейвид Кърби започва да се интересува от активизъм и постигане на равенство. Включва се в протести срещу т.нар. ‘инициатива на Бригс’, която цели да забрани на открити гей хора да работят с деца в училищата.
За съжаление, точно когато Кърби пристига в Лос Анджелис през 80-те години, градът се превръща в епицентър на избухналата СПИН епидемия – с уговорката, че никой по онова време не разбира какво точно се случва. Тъй като тогава е типично гей мъжете да имат повече от един сексуален партньор, а презервативи почти не се използват, вирусът се разпространява бързо и последователно. Не е ясно кога Дейвид Кърби се заразява, но диагнозата му бива поставена през 1987 година. Тъй като по онези времена не е открито ефективно лечение за СПИН, диагнозата е равна на смъртна присъда. Осъзнавайки, че му остават месеци (или в най-добрия случай една-две години) живот, Кърби не се предава духом, а продължава да се занимава все по-настоятелно с активизъм.
80-те години са изключително тежки за ЛГБТИ общността. От една страна стои все още нелечимата болест, която убива огромен брой хора. От друга – гей хората трябва ежедневно да се борят срещу стигмата и дискриминацията, които СПИН епидемията събужда сред средностатистическия човек. В първата болница, в която Дейвид Кърби лежи, една от сестрите дори се страхува да го доближи и му говори от вратата. При тези обстоятелства, нуждата от образоване на обществото е спешна. Затова и Кърби и няколко други активисти редовно говорят пред медии, опитвайки се да достигнат до възможно най-много хора и да предизвикат съчувствие и разбиране към болните.
През 1989 година, състоянието на Дейвид се влошава и той постъпва в приют за болни от СПИН в Охайо. Една от болногледачките е ХИВ-позитивната транс жена Пета, която се превръща в най-добра приятелка на активиста през последните му месеци. Тя често води със себе си студентката по журналистика Тереза Фреър, която документира болните от СПИН в приюта с тяхното разрешение. Дейвид Кърби открива един последен начин да остави отпечатък след себе си – той насърчава младата Фреър да го снима редовно, докато здравословното му състояние се влошава все повече. Кърби смята, че снимките ще породят невиждана човечност и емпатия към пациентите. Преди да умре, Дейвид се сближива отново за последно със семейството си. Майка му, баща му и сестра му започват да го посещават редовно.
Една от вечерите, когато Тереза Фреър снима в приюта, тя получава информацията, че Кърби няма да доживее до следващия ден и бива повикана в неговата стая, където тя заснема легендарната снимка, на която болния е заобиколен от семейството си – емоционален и въздействащ кадър, в който близките оплакват очакваната смърт на Дейвид и се сбогуват с него. “Когато ставах свидетел на специалния момент и натисках копчето на фотоапарата, знаех, че това което се случва пред мен ще промени всичко”, разказва Фреър години по-късно.
След смъртта на Дейвид Кърби, снимката е изпратена до списание LIFE и бива публикувана в броя през ноември 1990 година. Реакциите са разнообразни. Появяват се обвинения от католически групи, според които композицията на снимката е гавра с християнския мотив, на който Дева Мария държи мъртвия Исус, след като той е свален от кръста. СПИН активистите, пък, обвиняват Фреър за опита за естетизиране на болестта. Най-голяма истерия предизвиква използването на снимката в реклама на United Colors of Benetton през 1992 година. Семейството на Кърби дава разрешение снимката да бъде показвана, тъй като именно така тя ще достигне до максимално много хора, а това е желанието и на мъртвия.
