Феноменът на консервативността сред ЛГБ хората

Роден съм беден, но се идентифицирам като богат, хаха!“, „Кинк фестивалите са анархия, разврат и гнус“, „Защо не си държат секса вкъщи!“, „Има си норми, какво е това, да ми ходят с кожени панталони“, „Аз па що не почна да се идентифицирам като куче?“

Това не са коментари от фен страница на Възраждане или изблици на Волен Сидеров, а коментари на ЛГБ хора в общностна фейсбук група. Как стигнахме дотук. И най-вече… Защо… 

 
Банер Кабинет Дъга – 728×90
 

Не трябва ли маргинализирана общност да изпитва елементарна емпатия към друга такава? В един идеален свят, може би – да. Но като се замислим, в един идеален свят маргинализирани общности изначално не трябва да има, а всички да живеят в елементарно уважение към различията помежду си.

Идентификацията с агресора, например, е много интересен феномен и доста правдоподобно обяснение на случващото се. Когато дадена общност бъде приета в обществото след столетия на стигматизация, съществува опасността да не може да излезе от порочния кръг насилник-жертва и след като вече не е жертва, в очите и няма трети вариант и така автоматично същата става насилник и започва да проявява същите действия, реторика и отношение към все още неприетите в обществото други социално стигматизирани групи, усещайки се така още по-приета. 

В такива ситуации се питам, готови ли сме да поемем тежестта на това да бъдем приети или същата тази тежест би ни смазала ако ни свари неподготвени и би ни превърнала в това, срещу което се борим.

Чии ли бяха думите, че „Да си добре приет в едно болно общество, не е признак на добро здраве“. Защо не само не си ги спомняме, а и не искаме да си ги спомним и предпочитаме комфорта на злобата си вместо истината?

Интересно как част от коментарите на някои ЛГБ хора относно кинк и фетиш фестивалите напълно съвпадат с мнението на хомофобски настроените хора относно Прайд протестите. Дали въпросните се осъзнават е въпрос с отворен отговор, но е факт, че подобна реторика доказва пълната липса на интерсекционалност между репресираните обществени групи, като се получава така, че всяка социална група е принудена поотделно да се бори за своето място под слънцето. Още повече – подобно стечение на обстоятелствата е в полза само и единствено на -фобски настроените хора от обществото и в полза на изкусвтвено създадената репресивна обществена норма. 

Поради силно радикализирания световен климат по въпросите с транс хората и концентрирането на омраза спрямо тях в медийното, общественото и политическото пространство, центърът на хейта от майнстрийм публиката се пренесе от цялата абревиатура, почти само и единствено към буквичката Т. Късата памет на много представители на ЛГБ общността, забравящи, че ЛГБТИ+ движението съществува благодарение на транс хора, е огромен фактор в това и самите те да се настроят срещу транс хората, с обяснението, че едва ли не, те само със съществуването си правят борбата на ЛГБ хората още по-трудна. Нещо, внушено в ЛГБ хората най-вече от консервативните идеолози, търсейки фин начин за създаване на разделение. 

Много ЛГБ хора също така забравят, че борбата на много ЛГБТИ+ хора е такава против културната хегемония над човешката сексуалност с борба за правото на достоен живот на хората с алтернативна такава. Да искаме събития, свързани със сексуалност (кинк и фетиш културни фестивали) да не бъдат сексуални е чиста проба шизофрения (не в медицинския, а в общочовешкия смисъл). И не – сексуалността не е само за „спалнята“. Ние хората нямаме копче за включване и изключване на сексуалността, че само един час в денонощието да имаме такава, а през другите 23 да сме асексуални лица (освен ако някой по принцип не е асексуален). 

Хората проявяват своята сексуалност по много начини, като например държане на ръката на партньора ни, разхождайки се в парка или когато целуваме за „чао“ своят партньор, докато го изпращаме на дълъг път някъде далеч на юг. Разликата между това и кинк и фетиш фестивалите е само и единствено в културният шок на страничните наблюдатели, свикнали със съвсем друг дневен ред, който ред, изначално си е техен проблем. Да не забравяме, че както някои хора тук реагират на кинк и фетиш фестивалите, по абсолютно същия начин хора из по-консервативните арабски държави биха реагирали на двойка, държаща се за ръце или не дай си боже прегръщаща се. Не става ли нелепо, в такъв случай да протестираме, че има сексуални актове в затворени публични събития, създадени именно за това. Впрочем подобни събития нямат нищо общо с Прайд и съответно, ЛГБ хората няма причина да се притесняват, че ще бъдат асоциирани с въпросните събития и съответно имиджът им в лицето на незаменимите,  единствени и неповторими стрейт хора няма да бъде опропастен. 

Ото Фон Бисмарк бе казал: „Ако поставите в един буркан черни и кафеви мравки, те ще си живеят окей. Но ако разклатите буркана, същите ще се нападнат помежду си. Черните ще мислят, че кафевите са им врагове, а кафевите, че черните са им врагове. Всъщност обаче, враг е този, който разклаща буркана.“ Така, че преди да се мразим помежду си, нека се зачудим…. кой клати буркана.