Практиката на съдът у нас, при която на транс лицата често бива отказвана юридическа смяна на пола, доведе до осъждане на България от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).
Решението на съда в Страсбург идва точно в момент, когато се очаква ВКС да постанови дългоочакваното тълкувателно решение по въпроса дали е допустима съдебната промяна на пола по гражданско състояние за транс лицата в България.
Както добре помним, Конституционния съд преди година обяви, че понятието „пол“ трябва да се разбира само в неговия биологичен смисъл, напълно игнорирайки социалните му измерения. Въпреки това той напомни на законодателя, че неведнъж България е била осъждана заради липсата на ясно законодателство свързано с транс лицата. ВКС предстои отново да заседава по делото относно тълкувателното решение на КС на 6 октомври тази година.
Решението на ЕСПЧ е свързан с казусът на транс жената П.Х., представлявана от адвокатско дружество „Екимджиев и партньори“, който стартира през 2018 година. Първоначално Районният съд уважава молбата и с мотив, че при липса на ясно законодателство по въпроса в България, трябва автоматично да се прилага член 8-ми от Европейската конвенция за правата на човека.
Прокуратурата, обаче, обжалва и Окръжния съд отменя решението за смяна на пола на П.Х. с мотив, че независимо от извършените хормонални, хирургически и/или социални преходи, полът е биологично състояние, неподлежащо на промяна. С това си съждение, Окръжния съд напълно игнорира биологическата основа на транссексуалността у индивида.
Делото стига до ВКС, но ВКС отказва да го разгледа, като за мотив за отказа си констатира пълно съответствие на втората инстанция с практиките на ВКС. Малко след това, обаче, ВКС намира противоречие и стартира тълкувателно дело. Съдиите, отказали допускане се позовават на решение на ВКС от 14 февруари 2019, отричащо промяната на пола на транс лица независимо от обстоятелствата. ВКС добавя, обаче, че физическата промяна на лицето П.Х. все още не е категорична и обективна и призовава същото да заведе дело когато трайно промени физиологическите си характеристики.
Съдът в Страсбург казва, че вече се е произнесъл по въпроса и затова следва да провери дали в случая на П.Х. отказът относно промяна на пола в гражданското състояние са били неправомерна намеса в личния и живот и неговото зачитане в синхрон с член 8 от ЕКПЧ.
След обстоен преглед на ситуацията, ЕСПЧ заявява:
„Окръжният съд въобще не развива разсъжденията си относно конкретния характер на този общ интерес, а се ограничава до позоваване на съществуващата законова база и на българските християнски традиции. Той реално не претегля общия интерес, от една страна, и правото на жалбоподателката на признаване на нейната сексуална идентичност, от друга. При тези обстоятелства Съдът не може да заключи, че той е обосновал със солидни причини от общ интерес отказа си да приведе в съответствие гражданските регистри с женския пол, към който чувства принадлежност жалбоподателката“
ЕСПЧ, също така, отчитайки противоречията в практиките на ВКС, отправя остра критика към същия, подчертавайки, че българският съд не търси баланс между личния и обществения интерес, което води до унижение и безпокойство у П.Х, а относно цялостната ситуация, съдът в Страсбург припомня необходимостта от позоваване на препоръките по въпроса, издадени от международни органи в полза на признаване идентичността на транс лицата.
Адвокат Наташа Добрева, коментира пред Proud:
„На 27.09.2022г ЕСПЧ постанови решение по дело, заведено от транс жена срещу България. Делото има редица ценни качества. Първо, то е разгледано изключително бързо, в сравнение с други дела, които гледа този Съд – само за година и половина. Съдиите са му дали приоритет, тъй като считат защитата на правата на ЛГБТИ малцинствата за своя първостепенна задача. Другата причина за бързото разглеждане е, че се касае за повтарящо се нарушение, т.е. България вече е осъждана преди за същия проблем. Това се случи през 2020г, с решението по делото Я.Т. с/у България. Базирайки се на този прецедент, съдиите са разгледали жалбата на P.H. по ускорена процедура.
Конкретно, правонарушението в случая е лошо мотивираното решение на националния съд, който отказва признаване на пола на жалбоподателката. Българските съдии не са посочили кой би бил този обществен интерес, който ще се застраши, ако бъде уважено желанието й. ЕСПЧ отбелязва в решението, че тълкувателното дело пред ВКС относно признаване на пола е все още висящо и насочва ВКС да приложи европейското анти-дискриминационно право.
Заседанията на ВКС по това тълкувателно дело се отлагат вече 3 пъти тази година, което означава, че съдиите не могат да постигнат консенсус. Натрупването на критична практика на ЕСПЧ срещу България би трябвало да ускори този процес и да убеди все още колебаещите се съдии от ВКС.
Що се отнася до конкретната жалбоподателка P.H., сега тя има право да възобнови делото си в България и да иска ново разглеждане, при спазване указанията на ЕСПЧ.“
