Препубликуваме статията на Светла Енчева от сайтa, посветен на правата на човека – Marginalia, без корекции. Заглавието е на PROUD.bg.
„Много се колебах дали да пиша за статията на доцента по класическа филология Николай Гочев „Хомосексуалност и елитаризъм“.
Три причини да не го правя:
Първо, не знам струва ли си човек да се хаби да оборва нещо, което е с многократно по-ниско интелектуално качество от ума на автора си. „Аргументацията“ на Гочев изобилства от фактологически грешки, привидна логика и псевдомайевтика[1]. От нея например ще научите, че хомосексуален човек може да стане хетеросексуален за една вечер, под въздействието на алкохола. От което авторът стига до умозаключението, че хомосексуалността е въпрос на избор. Ще узнаете и че няма хомосексуален, който да е опитал да има деца по традиционния начин (да не говорим пък да е успял).
Второ, статията е публикувана в „Гласове“ – издание, което не уважавам и не чета, освен ако някой много силно не ме провокира. Отношението на собственика на сайта към хората с различна сексуална ориентация е добре известно. Поне на онези, които са видели как се залива от смях в телевизионен ефир по повод на вестникарското заглавие „Отчаян гей се закла с циркуляр“.
Трето, авторите на подобни писания това и чакат – някой да ги критикува, че да се окажат в центъра на вниманието и да се почувстват още по-прави в интелектуалната си неразбраност.
Срещу трите „против“ имам и три „за“:
Първо, става тенденция консервативни православни интелектуалци да търсят допълнителна легитимация чрез зле обосновани хомофобски писания. Проблемът е, че те намират трибуна и в претендиращи за висока интелектуалност медии. Да си припомним, че миналата година аудиторията на „Култура“ буквално се взриви, след като прочете статията на Михаил Шиндаров „Браковете – еднополови и разновидови“. Вестникът публикува ответни текстове, които написахме четирима души, но с обидено високомерие. На следващата година покрай гей парада „Култура“ пак си пусна текст на Шиндаров. Реакциите бяха много по-рехави. Защото междувременно вестникът беше загубил (доверието на) голяма част от критичните си читатели.
Второ, посредством псевдоинтелектуални псевдоаргументации автори като Гочев и Шиндаров правят внушения, които изобщо не са безопасни. Те могат да имат далеч отиващи практически последствия. Затова е добре да се обръща внимание на това. Докато не е късно.
Трето, вече няколко дена с хора, които уважавам, обсъждаме статията на Гочев и дали да я пишем за нея, или не. След като тестът предизвиква толкова остри реакции, може би е добре те да се изговорят, вместо да останат затворени в две-три Facebook групи.
Човекът – нужен или ценен?
Ще спестя огромна част от възраженията си срещу текста – ценностни, фактологически и логически. Ще се концентрирам основно върху пасажа, който ми се видя най-скандален. Авторът пита:
„И тъй, нужни ли са на едно общество хомосексуалисти? В смисъла, в който са нужни млади майки или електротехници? Не, не са нужни. Младите майки раждат деца (от мъже) и така поддържат обществото във времето – с хора. Това е необходимо. А електротехниците се грижат да ни е светло и каквото още става с електричество. А хомосексуалистът какво? За какво ни е нужен, това питам. Не е толкова страшен въпросът. Ако искате, питайте ме за какво е нужен класическият филолог – ще отговоря, без да се обиждам.“
Напротив, страшен е въпросът. Страшен е на първо място, защото питащият свежда човека до неговата функция. Защото така единствената ценност на човека се оказва полезността.
Какво ще стане, ако се запитаме – нужни ли са на обществото хората с умствени увреждания? Тези, които не работят поради тежки болести? Страдащите от заразни болести? А безработните? Бездомниците? Наркоманите? Пенсионерите? Жените и мъжете, които не могат да имат деца? Или могат, но не искат?
Това изглежда не притеснява Николай Гочев. В статията му между другото се казва, че работата на църквата не е да се грижи за бедните, а „да говори за Бога и да свидетелства за истината“. Бедните, безпомощните и „безполезните“ не са негов проблем, значи.
А ако почнем да делим хората на полезни и безполезни, каква е следващата стъпка? Да се освободим от безполезните, разбира се. Както нацизмът се е освободил от „безполезните“ евреи, хомосексуални, роми, недостатъчно „здравословно изглеждащи индивиди“ (например хора с очила) с помощта на концентрационни лагери и газови камери. Има и други начини – уморяване от глад, липса на грижа и оставяне в безпомощно състояние (помните ли Емилия Масларова за децата от дома в Могилино – „тези деца толкова си могат“) и т.н.
Някои вече правят опити в тази посока. Студентът по медицина Михаил Стоянов беше убит в Борисовата градина от младежи, на които заприличал на гей. А те „прочиствали“ парка от гейове. Защото според тях очевидно обществото и парковете нямат нужда от хора с различна сексуална ориентация.
На този фон е повече от странно, че Гочев обвинява хората, които защитават тези с различна сексуална ориентация, във фашизъм.
Но ако обществото тръгне да се „прочиства“ от „излишните“ си членове, в един момент току-виж стигнало и до класическите филолози. Тогава сократическата им ирония няма да помогне, защото няма да има кой да слуша аргументите им защо класическата филология е нужна. Както Гочев, Шиндаров и подобните им упорито отказват да чуят простички отговори защо голяма част от аргументите им срещу хората с различна ориентация просто фактологически не са верни. Тези прости разбираеми и за хора с коефициент на интелигентност под 100, стига да са добронамерени.
Човекът – цялостен или сведен до една своя характеристика?
Другото, което прави впечатление от цитирания пасаж от статията на Николай Гочев, е, че според него излиза, че хомосексуалните хора могат да бъдат само хомосексуални. Не могат да бъдат електротехници, майки и тъй нататък. Очевидно и класически филолози не могат да бъдат.
Интересно дали това важи само за хомосексуалните, или за всички хора. Една майка може ли да бъде класически филолог? Или университетски преподавател? Електротехникът може ли да бъде баща? А класическият филолог?
Авторът надали си дава сметка, че твърди чак толкова абсурди. Естествено, че една майка може да бъде университетски преподавател, а един класически филолог – баща. Проблемът е в омразата, поради която вижда от хомосексуалния човек само сексуалната ориентация и не му дава шанс да бъде и друго.
Това, което редуцира групи хора само до една тяхна характеристика, е омразата. За мразещите хомосексуалният човек е само хомосексуален и нищо друго, ромът – само ром, евреинът – само евреин и т.н. Човекът, воден от омраза, си представя, че хората с различна сексуална ориентация не правят нищо друго, освен секс с представители на своя пол и опити да отнемат децата на хетеросексуални родители (които са изоставили децата си, защото не ги искат, но кой го е грижа за такива подробности), за да ги правят като себе си.
Кой е „елитарист“, тогава? Този, който защитава правото на съществуване на различните, или този, който смята, че висотата на класическата култура е достойна само за такива като него?
Мразещият трудно може да си представи, че хомосексуалният човек може да е не само електротехник или класически филолог, а също и нечий брат, сестра, син или дъщеря, родител, колега, приятел. Иначе щеше да види, че е толкова абсурдно да пита дали „хомосексуалистите“ са нужни на обществото, колкото да пита – нужни ли са братята и сестрите ни, синовете и дъщерите ни, родителите, колегите и приятелите ни.
Всекиму според вярата
Представете си свят, в който хората, които вярват, че обществото няма нужда от хора с различна сексуална ориентация, да нямат достъп до достиженията на културата и цивилизацията, продуктите, услугите и т.н., в чиято направа имат участие хора с различна сексуална ориентация.
Николай Гочев вероятно може да мине и без Чайковски. Но какво ще стане, ако електротехникът, когото повика да оправи електрическата инсталация у дома, се окаже гей? Без ток ще си остане. А ако гей се грижи за сигурността на електронната му поща? Обслужва го в ресторанта? Прави предпечата на престижното списание, в което доцентът има публикация? Набрал е домата, който класическият филолог похапва за вечеря (противно на убеждението на Николай Гочев, има и селяни с различна сексуална ориентация)? Поправя очилата му?
По-интересно е друго. Какво ще стане със самата наука класическа филология? Част от авторите, които тази наука изучава, дори някои от основните ѝ автори, бих казала, не са много хетеросексуални. Не само до „Пирът“ на Платон не би трябвало да има досег доцентът в такъв случай, а и до всичко на Платон. И не само на него. За Сафо да не говорим. Древногръцката митология също ще бъде силно орязана.
Може би има нужда от класически филолози, но ако хомофобите от тях прилагат на практика убеждението си, че няма нужда от хора с различна сексуална ориентация, предметът на науката им ще бъде редуциран до неузнаваемост. Язък за такава класическа филология.
Живеем в несъвършен свят обаче. И в този несъвършен свят хомофобите ще продължават да се възползват от достиженията, труда, приятелството, помощта или просто доброто отношение на различните. Което няма да им пречи да смятат тези хора за ненужни.
[1] Майевтиката е метод, който се приписва на Сократ и чрез който знаещият посредством диалог довежда незнаещия до разбиране на истината.От Светла Енчева
Линк към оригиналната статия – http://www.marginalia.bg/analizi/s-klasicheska-filologiya-kam-gazovite-kameri/
Светла Енчева е блогър (автор на „Неуютен блог“), социолог, активист в областта на човешките права. Завършила е специалност „Философия“ през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен университет „Неофит Рилски“ от 1998 до 2009 г. От 2009 г. работи като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. Свири несистемно на бас китара.