Урок по толерантност от Испания

Хосе́ Луи́с Родри́гес Сапате́ро е бил министър председател на Испания от 2004 г. до 2011 г. Публикуваме неговия текст без поправки:

Този месец ще се навършат 10 години от приемането на закона за легализиране на еднополовия брачен съюз в Испания. Моята страна бе третата в света да предприеме тази стъпка, следвайки Белгия и Холандия. Този месец, Ирландия стана първата държава в света легализирала гей браковете в резултат на обществен вот.

 
Банер Кабинет Дъга – 728×90
 

Знам точно как много хора в Ирландия се чувстват в момента. Когато на 30 юни 2005 г. парламентът прие закона за еднополовия брачен съюз в Испания, казах, че от този момент нашата страна е станала едно по-добро място. И аз искрено вярвам в това. Нашият Конституционен съд окончателно потвърди този закон и днес всички партии в испанския парламент приемат законния гей брак като нещо обичайно, също както и повечето хора в моята страна.

Важно е да се отбележи, че само преди няколко десетилетия Испания бе официално католическа държава, където законът определяше хомосексуалността като „антисоциално явление“ и поддържаше идеята, че гей хората трябва да бъдат затваряни в центрове за рехабилитация. Повечето млади испанци вероятно дори не знаят за това, тъй като законите, определящи хомосексуалността като наказателно деяние, бяха отменени още през януари 1979 г. Това е обяснимо предвид, че съгласно проучване от 2013 г., проведено от Центъра за проучвания Пиу, в днешно време Испания е сред най-толерантните към хомосексуалността държави в света. В Испания 88% от хората считат хомосексуалността за социално приемлива, в сравнение с 60% от американците. Както и вотът в Ирландия подсказва, западноевропейските държави са общо взето най-толерантни към хомосексуалността, като може да бъде направена връзка между общества, в които религията заема централна роля, където нетолерантността в тази област е по-голяма.

Като гражданин на тази все още млада демокрация, позволете ми да Ви покажа колко горд съм от степента, в която Испания приема хомосексуалността, и признава колко важно е това приемане. Защото аз не вярвам, че толерантността може да бъде разделяна. Няма средно положение между толерантност и нетолерантност. Често тези, които отричат или се страхуват от хомосексуални, се чувстват по същия начин спрямо имигранти, хора от други религии и може би жените като цяло. А тези, които се чувстват комфортно с гей хората, често споделят това чувство спрямо останалите групи. Фобиите изглеждат заразни, както е и толерантността.

xw_319858

Поради това, едно общество, което е толерантно към хомосексуалните, силно вероятно е просто да е толерантно общество. И точно такова е положението в моята страна, където има ниски нива на ксенофобия, дори и при високия брой имигранти, пристигнали от различни части на света през последните няколко десетилетия; където има религиозна толерантност; и където има явен прогрес в борбата за равенство между мъжете и жените, въпреки че все още има много да бъде постигнато.

Аз принадлежа към поколението испанци, които са достигнали пълнолетие в историческия момент, когато моята страна стана демокрация. Много от нас се научиха да се възхищават от великите демокрации на света като Съединените щати.

Възхищавам се от работата на бащите-основатели на Америка, защото вярвам, че те са искали обществено щастие, което се основава на това хората да живеят заедно, като всеки се радва на свобода, свързана със съзнание за това право на други хора. А не на нужда за налагане на собствените убеждения върху други хора.