УНИЩОЖАВАТ ЛИ ПРИЛОЖЕНИЯТА ЗА СЕКС СРЕЩИ ГЕЙ КУЛТУРАТА?

Поне един човек не е щастлив от броя на гей мъжете, които използват приложения за лесно намиране на секс. „Вместо да провеждат гей целите за възприемане в обществото, считам че приложенията подхранват това, което хората презират в ЛГБТ: промискуитет, безлично поведение и сексуално мотивирани разговори,“ пише Коди Фрийман в ново есе, публикувано от списание „Time“„Тези деперсонализирани разговори са това, което води до деперсонализирани взаимоотношения.“

Напротив, може да се твърди, че свалянето на дрехите и търкалянето в леглото с друг човек създава много лично отношение – поне за около час.

 
Банер Кабинет Дъга – 728×90
 

Фрийман твърди, че приложенията за търсене на секс срещи като OkCupid, Tinder и Grindr унищожават гей културата, като поддържат стереотипа, че всички гей мъже са куп курви. Той също така смята, че приложенията насърчават отношения, „основани на срам“. (Разбира се, „основани на срам“ са отношенията, само ако някой смята, че да си гей е срамно, както изглежда вярва Фрийман или поне го намеква подсъзнателно).

„Гей мъжете искат тези перфектни взаимоотношения, които виждаме в романтични комедии, вместо най-големият страх на нашето поколение: да останеш сам,“ обобщава Фрийман. „Но няма къде да установиш контакт, който да не е основан на секс.“

Хммм. Срещали сме се с изобилие от други гей момчета в не сексуална обстановка. В училище, на работа, на партита, къде ли не. Приложенията са само един от многото начини, използвани от гей мъжете за установяване на контакт. И, противно на предположението на Фрийман, не всички от нас използват тези приложения. Има много гей момчета, които нямат Grindr профили.

Grindr_CS

Фрийман признава, че приложенията не са само лоши.

„В сравнение с традиционните методи за срещи тези приложения предлагат много предимства,“ пише той, „Спестяваш много време от лоши срещи „на сляпо“ и скучни разговори, можеш да се свържеш с някой винаги, когато се чувстваш самотен и ако бъдеш отхвърлен – просто преминаваш към следващия човек.“

Но, продължава той, удобството идва с цена.

„Понеже имаш хиляди хора на една ръка разстояние,“ пише Фрийман: „това създава общество на свръх споделяне, повърхностност и моментно удовлетворение. Вие сте на линия 24/7 и трябва да рекламирате себе си.“

Това създава така наречениият от него „парадокс на избор.“

„Бъдете внимателни, кого избирате,“ казва той, „защото винаги може да се намери някой по-добър.“

Май някой е бил „блокиран“ повечко пъти.

„Предполагам, че аз съм като повечето хора в тези приложения,“ пише Фрийман: „които в крайна сметка търсят връзка.“

Може би това е първата му грешка.