Халил Динчдаг е гей и вече не може да ръководи футболни мачове в родината си Турция. Той е твърдо решен да продължи да се бори за правата си и ще съди докрай Турската футболна федерация, пише Dnevnik.bg
Динчдаг е категоричен, че вече не се страхува, тъй като не смята, че нещата може да се влошат повече. Затова съди федерацията материални и морални щети от 2010 г., когато беше лишен от възможността да ръководи мачове. Освен това 38-годишният арбитър иска отново да упражнява професията си.
Поредното 14-о заседание по делото на Динчдаг срещу федерацията е насрочено за петък. По този повод реферът обикаля Германия и разказва своята история, надявайки се на максимално голям отзвук и подкрепа от Германския футболен съюз в борбата си срещу хомофобията.
„Вярвам, че ще спечеля делото. След това ще бъде по-лесно за всички след мен. За това ще се боря до последен дъх“, каза Динчдаг, цитиран от ДПА.
Проблемите му започнали през 2008 г., когато бил извикан за военна служба след близо десет години работа като съдия в Трабзон. Понеже чувал за изтезания на гейове се разкрил пред лекари. Последвали продължителни прегледи, включително и във военна болница.
След три месеца бил освободен поради „психосексуално разстройство“, заради което организациите за граждански права критикуван турската армия. Когато обаче опитал да поднови съдийската си кариера, му било отказано.
Историята му достигнала до спортен вестник през май 2009 г. Втори вестник публикувал инициалите му и местоживеенето, което го накарало да признае своята хомосексуалност публично. Това довело до уволнението му като водещ в радиостанция, приятелите го изоставили и станал обект на смъртни заплахи.
„Историята на Халил разчуства. Колко хора са се разкрили в спорта и колко от тях говорят за това? Само Корни Литман (бивш президент на „Хамбургер“) и Томас Хитцлспергер“, коментира Кристоф Рудолф от организацията „Футболни фенове срещу хомофобията“.
Според него в Германия няма да има проблем съдия да разкрие, че е гей. Но остават въпросителните около реакцията на обществото.
А Динчдаг споделя, че това е започнало като личен проблем. Но след това започнал да получава писма от други турски хомосексуални съдии и от спортисти, които искали да му помогнат. „Тогава разбрах, че не съм сам в този казус“, коментира той.
