„– Целият съм в пот…
– Не ми пука… „
Отварям текста с този цитат от филма, за да мине още в началото искра от високия волтаж във Five Dances. А и за да те запаля по-бързо по филм с малък бюджет, семпъл сценарий и големи достойнства. Защото Five Dances влиза дълбоко.
Историята се развива чрез пет основни танца, като между извивките на хореографската мисъл и режисьорските виждания първи стъпки в своята хомосексуалност прави едно 18-годишно момче – Чип (Ryan Steele).
Родителите на Чип не одобряват това, с което се занимава, а той е един от най-добрите в училището, което посещава. Майка му има проблем с алкохола и живее в Канзас, а болният му баща е при родителите си в Индиана. Първата присъства само (но достатъчно смазващо) чрез пиянските си обаждания по никое време, а бащата има честта единствено да бъде уточнено какъв му е случаят. И толкова. Всичко това, за да те гепи липсата на всякаква подкрепа за Чип за гърлото – сам на голямата сцена на Ню Йорк.
Симпатичният младеж с тъжен поглед е поканен от добър хореограф и танцьор в петчленна бутикова трупа за 10-минутен спектакъл. Всеки от останалите четирима в историята (всичките професионални танцьори в действителност) има своята драма; всеки от петимата я преплита с тази на останалите четирима, както в танца, който заедно разучават – разтягане след разтягане и грешка след добро разиграване.
Най-красиви са моментите, когато Чип пристъпва плахо към хомострастта си, само за да направи след всяка една три крачки назад. Борбата му остава оголена, както и болката – истинска, конкретна, преглътната, сгушена зад усмивка или жест. Гей тематиката е открито изнесена в целия филм и, да, няма да минеш без съпоставката между терзанията на героя и твоите собствени.
Награди за Five Dances:
Best Featured Film – Popular Jury и Best Featured Film – Official Jury на Rio Gay Film Festival 2013
Best International Narrative Feature за 2013 на 8-ия LGBT International Film Festival в Тел Авив
Най-добър актьор за Ryan Steele на Iris Prize Festival 2013 в Ка̀рдиф
Стоил Д. Христов
