Кралският британски легион започна кампания в чест на стотния юбилей от сключването на примирието, сложило край на Първата световна война. Това дава възможност за дискусии относно по-малко известните участници във войната – жените, чернокожите и етнически малцинства, както и хомосексуалните хора, много от които са били жертви на дискриминация въпреки своята саможертва за родината си.
Сексуалните връзки между мъже често са водели до физическо наказание или изпращане в затвор, затова разказите за гей военните в този период са рядкост. Въпреки това, те имат голяма заслуга за промяната на общественото мнение спрямо ЛГБТ+ хората.
Според историкa Арнолд Харви „хомосексуалността не е била неизвестна“ в британската армия през Първата световна война. Поради нейното криминализиране и негативното отношение на членове на висшето общество спрямо еднополовите връзки, „поне 230 войници са били пратени на военен съд и затвор заради хомосексуални провинения“.
Книгата „Fighting Proud: The Untold Story of the Gay Men Who Served in Two World Wars“ на Стивън Борн споменава Едуард Бритън, войник, удостоен с военния кръст за храброст за действията си в биткатата при Сома. През 1918 г. той е застрелян от австрийците по време на сражение, но сестра му Вера по-късно разкрива, че ден по-рано Бритън е бил обвинен в хомосексуални действия, описани в негово писмо. Историците смятат, че той съзнателно се самоубил, изправяйки се срещу вражеския огън.
„Докато проучвах в детайли преживяванията на гей мъжете по време на войната, открих, че много от тях са били приобщавани въпреки хомофобията,“ сподели Борн пред The Week.
„Мнозина гей мъже са се били разкрили и са били приемани от своите другари, които пазели сексуалността им в тайна от висшестоящите офицери. Съдбите им са били толкова многообразни колкото тези на хетеросексуалните им колеги. Някои са били приемани, други не.“
Първата световна война „постави началото на съвременното гей движение“, смята Лори Мархофър, професор по история във Вашингтонския университет. „Гей войниците, оцелели от войната, се завърнали у дома със съзнанието, че правителството им дължи нещо – равни права.“ Измежду организации за ЛГБТ права, основани в този период, е германската Лига за човешки права, която събира 100 000 членове.
Във Великобритания, обаче, преследването на гей хората продължава и през Втората световна война, когато мнозина са били принудени да крият своята ориентация. Чак през 2000 г. настъпва коренна промяна в нагласите и британските военни служби започват да приемат в редиците си открито ЛГБТ+ хора.
