Някога ислямът считал хомосексуалността за нещо напълно нормално, пише Gay Star News. В продължение на векове в Отоманската империя, центърът на мюсюлманския свят, не се гледало на гей секса като на табу. А през 1858 официално било разпоредено, че това не е престъпление.
Но със западната колонизация и разпространението на християнството, ислямът бил заразен с хомофобия. Ако се върнем назад във времето, преди западните империи да наложат своето схващания за морал, ще видим една много различна картина.
Ислямските империи малко или много споделяли обща култура, която имала прилики с древна Гърция. Било често срещана практика мъже да правят секс с момчета без бради. Тези момчета били наричани „амрад“. Когато започвала да им расте брада, те вече не били годни за ролята и можели да имат свои „амрад“.
По онова време, след като мъжът бил изпълнил репродуктивните си задължения, той бил свободен да прави каквото пожелае с момчета, жени и секс работници. Обществото, или поне елитните кръгове, напълно приемали това. Иранският историк Afsaneh Najmabadi пише, че официалният дневник Safavid описва сексуалните животи на различни шахове, управляващата класа, без осъдителни оценки.
Не се гледало с добро око единствено на „mukhannas“. Това били мъже (някои учени ги считат за трансполови или хора от третия пол), които бръснели брадите си, защото искали да продължат да бъдат обект на желание от мъже. Но дори те имали място в обществото и често били назначавани като помощници на пророци.
„Тогавашната практика малко се различава от днешното ни разбиране за хомосексуалност. Тя била проява на патриархалност,“ казва френският гей имам Ludovic-Mohamed Zahed. Според него, сексът с момчета имал за цел да демонстрира сила, богатство и влияние.
