„С обич, Саймън“ тръгна по кината в няколко държави тази седмица. Той е първият филм с главен гей герой, продуциран от едно от големите холивудски студиа – 20th Century Fox.
Беки Албертали е авторката на книгата ‘’Simon vs. The Homo Sapiens Agenda’’, върху която е базиран филмът. В нея се разказва за Саймън Спайър, гимназист, който се влюбва в свой съученик след като водят анонимна онлайн кореспонденция. „Някак си е жалко, че стигнахме до 2018 г. без това да е част от културата ни“, казва Албертали. „Прожекциите с голям брой тийнейджъри са просто вълшебни … Много от тези деца не са имали шанса да се припознаят в каквито и да било продукти на мейнстрийм медиите, определено не и в холивудски филм.“
Само 23 филма с ЛГБТИ+ персонажи са присъствали сред общо 125 филма, разпространени в САЩ от големите студия през 2016 г., според организацията GLAAD, която следи подобни данни от години. „Комерсиалните филми все още са изостанали спрямо разтърсващите истории в независимото кино, измежду които носителите на Оскар „Призови ме с твоето име“ и „Лунна светлина“, заяви миналата година президента на GLAAD, Кейт Елис. Тя добави: „Филмите трябва да наваксат в представянето на цялостното многообразие, ако искат да бъдат съвременни и да запазят зрителите си, които вече имат значително по-голям избор за развлечение отпреди.“
35-годишната Албертали започва да се занимава с писане след краткотрайна кариера на клиничен психолог. Тя е специализирала в работата с тийнейджъри. Описва романа като „любовно писмо към общност от деца, които са много важни за мен, поради професионални и лични причини“. Този факт не е опазил историята й от критики.
„Има гей писатели, които не одобряват жени, пишещи за гей момчета, независимо дали тези жени са членове на ЛГБТ общността или не“, казва хетеросексуалната Албертали. „Но смятам, че има особено напрежение, ако идва извън общността. Може да съм събрала всичката информация на света и да съм се внедрила – тези неща са най-малкото, което трябва да се направи – но няма как да излича привилегиите, които са ми даденост.“
За петте години, които написването на книгата й отнели, авторката научила много неща, но най-вече кой има правото да разказва определени истории. „За мен е много важно да следя разговорите, които се водят на тема многообразие, представителство и писане на всеобхватни романи“, казва тя.
Албертали обаче, е свидетелка и на позитивни реакции към книгата и филма. Тя редовно получава публични и лични съобщения, изразяващи благодарност – истории с разкриване и истории без директно разкриване.
„Понякога съм се срещала с деца от среда, където не е безопасно за тях да се разкрият. Но книгата ги кара да се чувстват по-малко самотни. Това е важно, защото, въпреки че узаконяването на еднополовите бракове в Съединените щати и Австралия доведе до позитивно развитие, това не сложи край на хомофобията.“
Тя се надява значимостта на филма да отрази културните промени и да им помогне да продължат. „Моята надежда е книгата и филмът да отворят врати, вместо да ги затварят. За да има все повече и повече възможности и все повече истории – огромен брой истории на хора от различни групи в обществото.“
