В историческо решение срещу Италия Съдът постанови, че държавите трябва да изпълнят позитивните си задължения да предоставят защита в своята правна система на семействата на еднополови двойки.
Месец след като Върховният съд на САЩ узакони еднополовите бракове във всички 50 щата на съюза, Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) се произнесе по делото Олиари и други срещу Италия, с което намери нарушение на Европейската конвенция за правата на човека в това, че италианската държава не е предоставила никаква възможност на еднополовите двойки да узаконят семействата си.
Съдът установи нарушение на Член 8 от Конвенцията — право на зачитане на личния и семеен живот.
Това е първият път, в който ЕСПЧ се произнася, че правно признаване на еднополовите съюзи (напр. чрез регистрирано партньорство или граждански съюз) трябва да е достъпно за еднополовите двойки.
И този път обаче Съдът пропусна възможността да разтълкува Член 12 от Конвенцията, прогласяващ правото на брак, като поставящ позитивно задължение върху държавите да признаят това право и на еднополови двойки.
Съгласно решението на Съда, италианското правителство не е отдало нужното внимание на „индикациите” от страна на гражданите на Италия и на италианските съдебни институции, които са дали ясен знак, че юридическото признаване на правата и отговорностите в еднополовите съюзи е необходимо. С това ЕСПЧ ясно показа, че търси баланс между тълкуването на закона и настроенията на националните власти.
Решението е от значение за всички държави-членки на Съвета на Европа, сред които и България, която понастоящем е в положение сходно на това в Италия — без никаква форма на правна уредба за семействата на еднополови двойки. Това решение означава, че ЕСПЧ вероятно би намерил идентично нарушение при дело, заведено срещу всяка друга държава-членка, подписала Конвенцията, която е в сходно положение. Понастоящем мнозинството от тези държави са в Източна Европа, а сред тях е и Русия.
Нито една от парламентарно представените партии в България от 1989 г. насам не е подкрепяла с официална политика каквато и да е форма на узаконяване на семействата на еднополови двойки. Единствената българска партия, с официална позиция в подкрепа на такава стъпка, е извънпарламентарната ДЕОС.
Дебат по този въпрос у нас беше повдигнат в обществото през 2008 г., когато се обсъждаше проектът за нов Семеен кодекс. Той предвиждаше узаконяването на съжителстващите на семейни начала двойки с различен пол под формата на т.нар. фактическо съпружеско съжителство. Срещу призивите на активисти от гей-лесбийската общност законопроектът да узакони фактическото съжителство на еднополовите двойки се изправиха както неоконсервативни неправителствени организации, религиозни институции и крайни националисти, така и политици.
В интервю за в. „Стандарт” проф. Огнян Герджиков, който по това време бе депутат от НДСВ, заяви, че еднополовите връзки са нездрави: „Замисълът на фактическото съжителство са децата, родени от него, за да имат произход. При гей двойките не е известно как могат да се раждат деца. Да, могат да се осиновят, има ин витро. Обаче когато се осинови едно дете, за да се възпита нормално, то има нужда от мъжко и женско начало. Не може при две жени едната да играе ролята на майката, а другата на бащата. За мен браковете на такива двойки не почиват на здрава основа”.
В ефира на телевизионното предаване „Здравей, България!” на 26 ноември 2008 г. Герджиков, аргументирайки промените в проекта за нов Семеен кодекс с грижата за децата в небрачните двойки, заяви, че „природата ни е направила, за разлика от чехълчетата и амебите, с два пола и отглеждането и възпитаването на децата именно тогава е пълноценно, когато има баща и майка, а не две жени или двама мъже”.
В същото предаване народната представителка от БСП, Татяна Дончева, която днес е лидер на политическа партия „Движение 21”, заяви: „Допускането на бракове или на фактическо съжителство между еднополови, лично за мене, е една екстраваганция, по която няма нужда да се приравним с Холандия. Ако трябва да бъда по-точна в крайна сметка защо ми натрапвате своята различност? Аз не ви натрапвам моята еднаквост с повечето хора” и определи еднополовите двойки като ненормални. „Това за мен са екстраваганции, които в последните години някой яростно натрапва, за да не каже, че се мъчи да черпи права от различната си сексуална ориентация. Аз по-скоро смятам, че на българското общество му е проблема, че хора с различна сексуална ориентация се мъчат тайно да се добият до привилегии от тази си различност”, заяви още Дончева.
Обсъжданията на законопроекта в Народното събрание също бяха изпълнени с анти-гей реторика, като гласът на нехетеросексуалните гласоподаватели не бе чут по никой начин. Тогавашният правосъден министър Миглена Тачева заяви в парламента: „Бракът все пак се сключва, за да се родят деца. Това е презумпцията. От тяхното съжителство никога не могат да се родят деца”.
В крайна сметка текстовете, които узаконяват фактическото съжителство на разнополовите двойки, отпаднаха от финалния вариант на новия Семеен кодекс.
Източник: gamanews.bg
