МНЕНИЕ: СТРАХЪТ В ЖИВОТА НА ГЕЙ БЪЛГАРИТЕ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН БЕРЛИНЧАНИН

Алфонсо Пантисано бе в София, за да модерира дискусията „Да прогоним предразсъдъците“, част от програмата на София Прайд. В своята Facebook страница медийната персона и ЛГБТ активист от Германия разсъждава за страха, с който живеят нехетеросексуалните хора:

Ако трябва да съм честен, непрекъснато се самозалъгвам. “Не, не трябва да ме е страх.” “Не, не ме е страх.” Глупости. Страх ме е. Отново и отново. Когато вървя хванат за ръка с приятеля си по улиците на Берлин. Когато се хващам, че си кръстосвам краката във влака. Когато се загледам в тялото на друг мъж в съблекалнята за малко по-дълго. За щастие, страхът ми е много непостоянен. Идва и си отива, когато си поиска. Най-често мълчи. Но от време на време се надига и трябва да измисля как да се справя с него. Нямам представа какво би било да живея със страха като постоянен спътник навсякъде, където отида. Като младия гей мъж, когото срещнах миналата седмица в София, столицата на България. “Омръзна ми да живея в страх, че ще бъда убит, всеки път, когато изляза от къщи.” Гласът му беше мек и тъжен. За момент ме остави без думи. Не, не знам какво е да живееш така. Никога не съм се чувствал така. Пътувал съм много в живота си – Мелбърн, Сан Франциско, Кейптаун, Дубай, Бейрут, Тел Авив. И почти навсякъде в Европа. Да се страхувам за живота си? Не, това е чувство, което никога не съм изпитвал. Дори и в Дубай. Но, както казват, за всичко има първи път. Никога не съм се чувствал толкова неспокоен, колкото миналата седмица в София. Самият град е красив. Определено си струва да се посети. И многото хора, които срещнах, бяха прекрасни. Но всеки път, когато излизах от хотела сам, имах това странно чувство. Този страх. Този страх да бъда пребит до смърт само заради това, което съм. Само защото съм гей.

И това е в реда на нещата. Тази година атмосферата по време на 10-ия София Прайд беше различна и далеч по-опасна от миналата година. Бях в София миналата година за прайда за първи път. Атмосферата и тогава беше напрегната. Но тази година беше много по-интензивно, много по-обезпокоително. Както казах, това е в реда на нещата: няколко дни преди демонстрацията, главатарят на българското ултранационалистическо крайнодясно движение “Национална съпротива” публикува видео съобщение във Фейсбук, в което обяви, че той и неговите другари ще “служат на своята страна”, като “изчистят улиците на София от боклука” – не само по същото време като прайда, но и на същото място. Веднъж завинаги. Под “боклук” той имаше предвид лесбийки, гей мъже и всички останали, предимно млади хора, които се събират като общност под знамето на дъгата.

Това е ужасно, наистина ужасно. Но ние не говорим за Уганда или Чечения. Говорим за България. Държава-членка на ЕС. Място, където можем и трябва да очакваме, че политиците ще защитават малцинствата – своите избиратели – когато десните екстремисти отправят такива заплахи. Но в България трябваше да чакаме до последната минута за тази защита. Тази “чистка” беше одобрена от кметството. И кметът на София г-жа Йорданка Фандъкова изобщо не се ангажира, дори когато тези десни екстремисти насърчиха своите другари да донесат на парада “инструменти с дълги дървени дръжки”. В крайна сметка, тези така наречени патриоти не заплашват с насилие; те са казали, че идват да извършат обществена услуга.

Имаме късмет, че когато се стигне до решаващия момент, все още можем да разчитаме на солидарност от всякакви хора. Депутатът от Европейския парламент Ги Верхофстат и неговият Алианс на либералите и демократите за Европа работиха на политическо равнище, за да напомнят на местното управление на София основните ценности на Европейския съюз. И различни организации за правата на човека от цял свят увеличиха натиска върху администрацията на града с много кратко предизвестие чрез петиции и прессъобщения. Помогна също и това, че толкова много хора от целия свят се обадиха в посолствата на България, за да искат защита на хората, участващи в прайда. Може би това е било малко досадно за служителите на българските посолства в Берлин, Лондон и Ню Йорк, но ги е накарало да предприемат действия. Полицейското присъствие беше увеличено. И това е добре за начало.

Но организаторите на Прайда не са можели да разчитат особено на полицията през последните десет години. Много защитници на закона, повечето от които мъже, просто са извръщали глава, когато хора са били заплашвани или нападани. Което означава, че всяка година организаторите на “София Прайд”, които не разполагат с особено много пари дори да платят за парада, трябва да наемат частни охранители, които да вършат работата на полицията. Това определено помогна. Но трябва да бъда честен: личното присъствие на много посланици на този прайд послужи като щит около ЛГБТИ общността, като гарантира, че демонстрацията ще остане мирна.

Десните радикали дойдоха с бойни кубинки, с бръснати глави и облечени изцяло в черно, което да отива на тъмнината в сърцата им. Какъв контраст с цветното разнообразие на дъгата! Накрая се събраха около 50 “патриоти”. Не мога да кажа дали наистина събраха някакви празни бирени бутилки в парка или просто оставиха и своите. В последния момент полицията очерта такава голяма буферна зона между нас, че не можехме да видим какво правят. Но си представям, че те удавиха раздразнението си, защото ние шествахме. 3000 души. Много хора заедно с нас – много хетеросексуални родители със своите деца, бутайки количките им с една ръка и развявайки знаменце с дъгата с другата. В безопасност. Щастливи. И горди.

Общността в София се обединява и започва да се изправя пред заплахите. Но само няколко дни след този успешен прайд, те вече се питат какво ще стане следващата година, когато България ще поеме председателството на Съвета на ЕС. И те незабавно искат да говорят за това. Може би всички те ще могат да планират прайд без страх. Многото всеотдайни активисти в София определено заслужават такъв. Крайно време е!