Milán Rózsa е роден само една година преди падането на Берлинската стена, през 1988. Той е без личен опит в борбата за права и свободи, както предишното поколение млади унгарци в края на управлението на Kádár. Въпреки това, през последните четири години Rózsa стана един от най-изтъкнатите и със сигурност най-прямите (и вероятно сред най-енергичните) млади активисти на лявото пространство. Rózsa играеше ключова роля по време на протестите срещу данъка върху Интернет трафика и бе измежду демонстрантите пред централата на партията „Fidesz“. Арестуван многократно, но без повдигнати срещу него обвинения. Преди това унгарецът нахлу на територията на Посолството на Русия в Будапеща, за да протестира срещу хомофобията и в подкрепа на гей-правата на ЛГБТ общността в Русия. Той влиза в новините също и с изкатерването си по балкона на унгарския президентски дворец, Sándor palota, искайки референдум за това дали Унгария да приеме руско финансиране за атомната електроцентрала в Пакс.
Но миналия петък, Rózsa влезе в новините по различна причина: на 26 години, той извърши самоубийство, скачайки пред влак. Stuart Milk, който по-рано бе писал за Rózsa в The Huffington Post, написа един от най-красноречивите постове за сбогом на своя Facebook профил.
„Milán Rózsa е герой, който всички ние загубихме днес. Много ми е трудно да пиша за това. Една от големите награди от това да осъществяваш глобално лице-в-лице застъпничество е, че ставаш близък приятел с изключителни човешки души, които вършат невероятна работа в най-суровите условия. Един от най-тежките елементи на тази глобална работа е загубата на толкова много от тези невероятни приятели,“ пише Milk, който е ЛГБТ активист и племенник на известния Harvey Milk, общински политик в Сан Франциско и верен активист за ЛГБТ права, който е убит през 1978 година.
Stuart Milk оприличи Rózsa на чичо си Harvey от по-късните му години по времето, когато неговата фондация прави възможно за унгарския активист да посети и говори за своята борба във Вашингтон. Rózsa водеше гей Pride парада в Будапеща през 2011 г., когато бе нападнат от млади фашисти и нео-нацисти.
Rózsa показа забележителна храброст, когато по време на същия парад се сблъска с изпълнени с насилие крайно десни активисти, но баща му видя обществената позиция на сина си по различен начин и се самоуби един ден след шествието. „Milán бе шокиран, изтощен, насинен до кокал и дълбоко депресиран, но смелостта му остана силна в лицето на бедствието,“ отбелязва г-н Milk. Шокиращата и трагична смърт на Rózsa наистина разтърси хилядите други активисти, които лично познаваха този 26 годишен млад човек. Някои се чудеха дали наистина се е самоубил. Но неговите близки приятели изглеждат сигурни, че той всъщност е отнел живота си и добавят, че Rózsa се борил със силна депресия от известно време насам.
Освен хилядите посвещения в сайтове и социални медии, поддръжниците на Rózsa запалиха свещи и оставиха снимки през сградата, където е живял. Унгарската демократичната опозиция загуби един от своите най-верни, смели и динамични гласове.
