Носителят на отличието „ЛГБТИ личност за пример“ за 2015 Пол Найденов е завел първото в България дело за промяна на официалния пол на интерсексуален човек. Това съобщи в обстоен материал специализираният сайт Правен свят.
Въпреки, че Найденов се идентифицира като мъж и има генетичен пол на такъв (XY полови хромозоми), по документи той е жена. Причината е, че когато се е родил, Найденов имал полови белези и на двата двата пола – състояние от интерсексуалния спектър, и лекарите са решили да го направят жена.
Миналата година Найденов подава молба до Софийския районен съд (СРС) за промяна на пола, вписан в документите му за самоличност като женски. Той е първият известен случай на интерсекс човек в България, който води подобно дело по Закона за гражданската регистрация. И дали защото молбата му няма прецедент, или по други причини, получава отказ от първата инстанция. Сега Найденов и адвокатът му Наташа Добрева обжалват пред Софийския градски съд, който ще заседава по казуса през май.
Софийският районен съд назначава сексологична експертиза, която установява, че Найденов има състояние „интерсексуалност“ (ендокринно отклонение), а не „транссексуалност“. Вещо лице потвърждава, че той има генетичен пол на мъж (XY полови хромозоми). И нещо повече – според експерта „проучените материали по делото и прегледът … недвусмислено сочат за наличие на съзнание за принадлежност към пол, съответстващ на генетичния пол“, т.е. мъжки.
Вместо това съдът заключава, че „молителката е лице от женски пол, което се намира в състояние на транссексуалност, изразяваща се в разминаване между телесния пол и усещането на лицето за принадлежност към противоположния пол“. „По делото няма данни молителката да има външни полови белези, съответно органи, които да я определят като лице от мъжки пол“, пише още в мотивите на решението. В него се заявява, че молбата на Найденов е преждевременно предявена, защото „не се установи по никакъв начин, че молителката се е подложила на хирургична интервенция за коригиране на половите ѝ органи“.
И се казва, че няма пречка, ако се подложи на хормонална терапия и операция, Найденов отново да подаде молба за смяна на пола.
Всъщност той вече е бил обект на подобни терапии, на които е бил подложен като дете, без да е искано съгласието му. Това са т. нар. „нормализиращи“ хирургически интервенции, които осакатяват интерсекс децата и отнемат правото им на информирано съгласие, както и правото им на самоопределяне на полова идентичност. При тях в ранна възраст родителите и лекарите избират дали детето, родено без ясно определен пол, да изживее живота си като мъж или жена.
Найденов, който е единственият интерсекс човек в България, който публично коментира проблемите на хората като него, наскоро описа ситуацията пред Капитал.
Самият Найденов определя изискването на съда да се подложи на операция като неморално. „Становището на съда е крайно субективно и в пълно противоречие с предоставените доказателства. Базови понятия, разяснени в медицинската експертиза, се оказаха непознати за съда, което де факто я направи безсмислена“, коментира той. „Нормално е не всеки да е запознат с терминология, съкращения, диагнози и др., но е абсолютно неприемливо подобно поведение да бъде демонстрирано от съд, чието задължение е да взима осъзнати решения, базирани на предоставени доказателства. Неморално е да се очаква от човек, който е бил обект на доказани медицински експерименти, накърняващи правото му на физическа цялост, да изявява желание да се подложи на повторни такива.“
Затова той обжалва решението на районния съд. Пред Софийския градски съд Найденов се позовава на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която предвижда, че „всеки човек има право на уважение на неговия личен живот“.
Жалбата си до СГС се позовава и на практиката на съдилищата у нас. Тя не е по казуси на интерсекс хора като Найденов, а на транссексуaлни, но с годините, с някои изключения, в нея все по-трайно се налага виждането, че водещият фактор е самоопределянето на лицето за принадлежност към единия или другия пол, а не физическите му белези. „Оперативната намеса е право на личен избор, ръководен от индивидуалното усещане на лицето за психологически комфорт. Всеки случай е индивидуален, поради което изискване за задължителна оперативна намеса е недопустимо и в нарушение на основни човешки права – правото на уважение на телесната неприкосновеност“, пише адвокат Добрева.
„Най-голямата метаморфоза за лицето е смяната на социалната му роля в живота“, постановява ВКС през 2004 г. в едно от решенията за смяна на пол у нас. А през 2014 г. по друг казус Софийският градски съд уважава молба за смяна пола само на базата на установеното самоопределяне и заявява: „Законът за гражданската регистрация не съдържа изисквания промяната на пола в гражданското състояние задължително да се предхожда от хирургическа интервенция за промяна на половите органи.“
Заглавна снимка: Цветелина Белутова, Капитал