Младият британски поет Ар Джей Аркхипов използвал собствената си кръв, за да пише стихозбирката „Visceral: The Poetry of Blood“. С помощта на свой приятел и студент по медицина, младият мъж източил малко кръв от вените си и я превърнал в мастило.
„Разбрах, че не мога да даря кръв, защото съм гей мъж,“ разказа той пред PinkNews. „Това вдъхнови поезията ми.“
Във Великобритания на гей мъжете им е забранено да даряват кръв по-малко от три месеца след последния си сексуален контакт, дори сексуалното им поведение да е напълно безопасно и с постоянен партньор. Преди ноември миналата година ограничението беше 12 месеца.
Аркхипов добави: „Настоящата ни политика все още се основава върху стигма. Ограниченията чисто и просто произхождат от стереотипни останки от ХИВ/СПИН кризата през късния 20-и век.
„Това, което тази политика не взима предвид, е, че може да има хетеросексуален мъж или жена, които правят небезопасен секс няколко пъти на ден с различни партньори и въпреки това им е разрешено да даряват кръв.“
„При гей мъжете, може да си в моногамна връзка, може да правиш безопасен секс с презервативи, да си на PrEP, и въпреки всичко не ти е позволено да дариш кръв.“
Проектът на Аркхипов е вдъхновен от цитат от Ернест Химингуей, който прочел докато живеел в Париж. Изречението грубо се превежда така: „Писането не е нищо особено, просто седиш пред печатна машина и кървиш.“
Поетът обясни: „Това наистина ми хареса, театралността в цитата, драмата в него.“
„Имаше куп реакции. Разбира се, имаше и възражения,“ каза той. „Хората заемат много първосигнална позиция, когато видят кръв. Те са отвратени и силно притеснени от нея.“
„Намирам това за много интересно и по време на проучването ми за книгата исках да разбера защо хората имат такава остра реакция към кръвта. Кръвта може да има много различни значения за много различни хора, но изглежда, че всички ние имаме една и съща реакция, когато тя е извън тялото.“