Да обичаш повече от един мъж едновременно и да имаш отворена връзка с всеки от тях. Утопия, мокър сън или пълен кошмар? Отговорите, както и човешката душевност, рядко са еднозначни. Тази форма на любов се нарича полилюбов. Не, драги, не я бъркайте с полигамията, тъй като не завършва задължително с брак, нито с промискуитета, тъй като по-скоро описва емоционалното състояние на засегнатите, а не креватните им приключения. Оставете всички предразсъдъци на входа на рая и влезте в ХХI в. Полилюбовта не е само ефимерен тренд, прихванат от неколцина психологически нестабилни индивида, а приемането, че човешкото сърце е много по-голямо и дълбоко, отколкото сме си въобразявали някога. Никой няма право на ексклузивитет. Може би не е съвсем налудничаво да се каже, че полилюбовта е нещо като емоционален комунизъм. В крайна сметка кой може да претендира за пълни права над нечии чувства? А и лозунгът “Повече кожи за Партията” придобива съвсем неочакван и доста по-вълнуващ смисъл от класическия.
Не става дума за мъжки харем или гей порно, а за съвършено различна концепция за връзка. Терминът “полилюбов” се появява за първи път през 1990 г. в статията “Букет от любовници” на жрицата МорнингГлориЗел-Рейвънхарт, въпреки че трябва да измине доста време преди да хване дикиш в мейнстрийм културата, а оттам и в семейните спални. Някои хора просто искат повече от живота и намират, че +1 е най-скучното събираемо на света. Ако някога сте се чувствали тясно в традиционната математика на любовта, защо да не опитате алтернативни уравнения? Може би е време да приемем, че е прекалено нереалистично и съвсем несправедливо да очакваме от един единствен човек да задоволи нуждите ни и да запълни празнините ни. Може би през цялото време сме тълкували смисъла на любовта погрешно и сме се самоограничавали, измъчвайки себе си и партньора си. Може би трябва да приемем, че сме емоционални шизофреници и да отприщим шлюзовете веднъж завинаги? Каквовсе пак са числата пред стихията на емоциите?
Ако все още не сте съвсем убедени, нека добавим, че полилюбовта наскоро влезе официално в трудовете на някои напредничави сексолози и беше призната за напълно естествено състояние на духа. Ето, например, как е дефинирана в “Новата сексуална енциклопедия” на Алесандро Педраци:
“ПОЛИЛЮБОВ. Общ термин, обединяващ всички взаимоотношения, при които присъства практиката, желанието и съгласието за повече от една емоционално-сексуална връзка едновременно с различни партньори, всеки от които е запознат за съществуването на другите и приема подобна ситуация. Става въпрос за разновидност на взаимната и отговорна не-моногамия. Формите на полилюбовта са: поливярност, вид брак, при който съществуват множество емоционално-сексуални връзки с ограничена и определена група партньори (полисемейство), отворено семейство; геометрична връзка, като например триъгълникът или любовният правоъгълник; поолигамията. Индивидът, който практикува полилюбов, се нарича полиеросист (от англ. polyeros).”
Затова, ако утре се събудите до гаджето си, с което делите едно легло от пет години, и ви се прииска малко разнообразие, не се самоизтезавайте. Не сте извратени прелюбодейци, подтиснати курви или аморални типове. Не, съвсем нормални хора сте си. Може би просто сте полиеротични, което не е диагноза, а човешка природа.
Димитър Пижев
