Станфордският университет публикува копие на публикация в списание Ebony от 1958 година, в която Мартин Лутър Кинг отговаря на писмо от хомосексуално момче. Статията е част от рубрика за съвети, които бореца за граждански права пишел за списанието.
В своето писмо момчето пише: „Моят проблем е различен от онези, които повечето хора имат. Аз съм момче, но изпитвам към момчета чувства, които би трябвало да изпитвам към момичета. Не искам родителите ми да разберат за мен. Какво мога на направя? Има ли място, където мога да потърся помощ?“
Кинг отговаря: „Проблемът ти въобще не е рядко срещан. Въпреки това, той изисква внимание. Типът чувства, които имаш към момчета вероятно не е вродена наклонност, а нещо, което си придобил от културата в средата ти. Причините за възприемането на този навик са съзнателно или несъзнателно потиснати. По тази причина е необходимо да се справиш с проблема като се върнеш обратно към някои от преживяванията и обстоятелствата, които са те довели до навика. Бих те посъветвал да се срещнеш с добър психиатър, който може да ти помогне да извадиш наяве всички тези преживявания и обстоятелство, довели до навика. Ти вече си на прав път, щом искрено осъзнаваш проблема и имаш желание да го решиш.“
Въпреки, че науката отдавна е отхвърлила логиката на Кинг и по съвременните стандарти съветът му е много погрешен, подходът му е забележителен. По времето, когато се е разиграл този епизод, гей хората в САЩ са били подложени на изключителна репресия и към тях рядко е било показвано съчувствие. Спокойният и учтив тон, с който Кинг пише на момчето, демонстрира искреното му желание да помогне, вместо да съди.
