Книгата на Walter Isaacson, озаглавена „Леонардо да Винчи“, е базирана на хиляди страници от собствените бележници на художника, както и на нови данни за живота и работата му в Флоренция през 15-и век.
Въпреки, че сексуалността на да Винчи е обществена тайна от доста време, много хора все още не знаят колко открит е бил художникът в ежедневието си. Бестселърът представя поредица от негови по-млади любовници, изобразяването на мъжката сексуалност в творчеството му и обвиненията в содомия, повдигнати срещу него приживе.
Два пъти Да Винчи бил публично обвиняван, че е правил гей секс. Едно от младите му протежета било отстранено, заради „порочния живот“, който мъжът водел с художника. Женските му портрети са в голяма степен асексуални – в силен контраст с еротичните му рисунки на мъже. И ако някой все още таи съмнения, то собствените му писания са достатъчно красноречиви – той подробно описва привличането си към мъже и отвращението си от секса с жени.
Isaacson описва Да Винчи като „донякъде аутсайдер: извънбрачно роден, гей, вегетарианец, левак, лесно разсейващ се и от време на време еретик“.
Книгата оспорва по-ранните твърдения на историци – най-вече от преди широкото приемане на гей хората в обществото – че да Винчи водел целомъдрен живот. Isaacson пише: „Няма причина да бъде смятано, че е бил целомъдрен… тъкмо обратното, в живота и бележниците му има много доказателства, че не се е срамял от сексуалните си желания.“
„В картините и скиците си той показва далеч по-голям интерес към мъжкото тяло отколкото към женското. Картините му на голи мъже често са творби с изключително нежна красота, много от тях в цял ръст. Това контрастира с факта, че почти всички жени, които рисувал, с изключение на сега изгубената картина „Леда и лебеда“, са облечени и показани от кръста нагоре.“
Биографията също така оспорва твърдението, че артистът се е срамувал от начина си на живот. „Леонардо бил романтично и сексуално привлечен към мъже и, за разлика от Микеланджело, изглежда да е нямал проблем с това.“
