Мнение: Пропагандата в полза на традиционното семейство лъха на соц брошура

 
BHK Banner
 

Красимира Хаджииванова е копирайтър и съосновател на популярния сайт Майко мила. Публикуваме нейна Facebook публикация относно София Прайд без съкращения.

Не знам какво да кажа за Прайда днес и въобще дали да казвам нещо, защото като гледам какво става на стените на хората и брандовете, дръзнали да кажат НЕЩО извън контекста на ИХЦ (изконните християнски ценности), ме хваща страх. Но все пак ще рискувам, защото аз проблем с хомосексуалните хора заради тяхната хомосексуалност нямам и не разбирам тези, които имат. Не разбирам какво ги бърка кой с кого се обича и как го прави, и защо винаги се поставя контрапунктът за “здравото традиционно семейство”, като всички знаем, че именно здравото традиционно семейство често е една конструкция, поддържана с цената на много нещастие, тежки компромиси и невротизъм. Не казвам, че всички традиционни семейства са такива семейства, но много са. И въобще като чуя “здраво”, нещо ме стяга за гърлото, защото това навява мисли за оран, за юзди и някакви говеда, впрегнати да обръщат сухата почва и да бачкат до откат. Знам, че допреди 100 години това е било смисълът на брака и изобщо съюза в традиционната двойка, но светът вече е различен, хората не се събират само да орат и да копаят кладенец, има една свобода да избираш с кого и защо да се събираш, както и да се разделяш – ако нещо в човека или отношението не ти харесва.

Красимира Хаджииванова. Снимка: Костадин Кръстев-Коко

Наясно съм, че това звучи като утопия за много хора, и се опитвам да ги разбера, да вникна в това, че те са възпитавани и израснали по друг начин, с други ценности, но все си мисля, че една универсална ценност, с която хората би трябвало да живеем, е уважението към правото на съществуване на другия по начин, който той смята за удачен, стига това да не пречи и ограничава околните. И това хем не е толкова трудно за постигане и разбиране, хем е – тоест, звучи яко и постижимо, но когато го поставиш на микрониво в едно семейство, в което всичко върви по стереотипа на традиционното, без дори да се допуска мисълта дали хората са щастливи в рамките на това традиционно, ти става ясно, че това е много трудна задача.

На мен Прайдът не ми пречи. На него никой не ходи да троши бутилки, да крещи САМО ЛЕВСКИ или Чардафон-Търговище, да рисува свастики и да трещи пиратки. Той не поставя околните хора под заплаха и не ги невротизира, както например ме невротизират полуидиотите от Левски Запад, които ходят увити в качулки и “се борят” срещу и за неща, които не разбират.

Подкрепям хората, които той представлява, и не приемам този парад като празник, а като израз на техните липсващи права. Защото гей двойките нямат правата, които имаме ние. Нямат например право да вземат жизненоважно решение за партньора си, ако той е в тежко състояние в болницата, защото по силата на закона не са му никакви. Нямат право, след години общо съжителство, да претендират за наследство. За държавата те са никого спрямо един друг, но иначе плащат същите данъци, същите ипотеки, работят и живеят по същите норми. Това е, което е важното за мен в този разговор, а не простотиите за изконните и традиционните ценности. Тях никой няма да ни ги вземе – нито едно дете няма да стане гей, защото ще види гейове по улицата. Мисля че е крайно време е да изоставим този текезесарски начин на мислене, ако искаме да мръднем малко напред в социалното си развитие.

В последните месеци много внимателно наблюдавам пропагандата в полза на традиционното и християнското, и, без да се правя на интересна, искам да кажа, че от нея лъха на социалистическа брошура. На нещо, остаряло, вехто, като стар дунапрен от някоя вехта панелка. Звучи долнопробно и тъпо. ТЪПО. Тъпо е думата, която за мен олицетворява целия този дебат. Говори се за джендъри (?!), в обращение се пускат несъществуващи изрази и термини, само за да се объркат и засилят по пистата на консервативния страх онези, израснали къде? В традиционното здраво семейство.

Ето, днес, като контра на Прайда, щяло да има поход на семейството. Хора в булчински рокли и сватбарски костюми щели да пускат сини и розови БАЛОНИ в небето, в името на здравото семейство. Дори не искам да си представям чий мозък стои зад този творчески напън и какво си представят, че казват на хората с тази инициатива, освен че семейството е нещо, което ходи облечено в нелепи дрехи и се забавлява, като надува балони и ги пуска в небето, като някаква фамилна асамблея на мира. Никой не говори за уважение между партньорите, за неприкосновеност на тялото, за достойнство, за независимост. Говори се за синьо за момчета и розово за момичета. Говори се, че жените трябва да са смирени и женствени, а момчетата – мъжествени и да не реват. Откак имам дете, виждам много ясно тази разделителна линия между това, което се смята, че трябва да е единият и другия пол. И мисля че и двата пола са натоварени от тези социални клишета – на момчетата им се обяснява, че трябва да са мъже и да не плачат, въпреки че биологично са създадени по начин, който позволява да плачат, нали не бъркам, че и те имат слъзни жлези? Момичетата пък не трябва да правят разни неща, които не се вписват в разбирането за “женственост”. Това е тъпо, натоварващо и страшно затормозяващо. Това означава, че вечно трябва да се съобразяваш с разбирането за това какво е редно за едните и какво – за другите, и ако престъпиш границата, да си понесеш последствията по един или друг начин, и да робуваш на идиотски предразсъдъци и страхове. Преди време едни хора, в един магазин, пред мен отказаха да купят най-обикновено детско столче за сина си – детско столче, с четири крака и облегалка, защото имаше само жълти и зелени, а синьото беше изчерпано. Това не е нормално. Не познавам човек, който е гей, защото като дете е седял на жълто столче!!

Та, както казах, аз проблеми с хомосексуалните хора заради тяхната сексуална ориентация нямам. Сред тях имам много близки – свестни, читави хора, на които мога да разчитам, които са професионалисти, работят, правят смислени неща, образовани са, имат критично мислене, работят за създаване на гражданско общество, не чакат държавата да им даде нещо наготово, държат се с уважение към другите и смятам, че заслужават същото. Те са мои приятели, някои – изключително близки, от почти 20 години. Това са хора, които са ми станали близки, защото имат качествата, отношението и разбирането, което е ценно за мен и каквито имат и много от хетеросексуалните ми приятели. И което нямат други хомо- и хетеросексуални хора, с които имам проблеми.

Казано накратко – до човек си е, не е до сексуалните му предпочитания. Няма джендъри. Няма травестити, които ходят по училищата и развращават децата. Няма заплаха върху България да се стовари цветен дирижабъл с гейове, които да ни завземат традиционното семейство, булчинската рокля и менчето със здравец.

Няма по-голяма заплаха за традиционното семейство от нещастното, но здраво традиционно семейство. От семейството, в което растат деца, които са здраво женствени и здраво мъжествени единствено по начина, по който е “редно” да бъдат, и които са учени да имат специфично отношение към тези, които не са като тях (или просто стават свидетели на такова отношение, което е същото).

Довиждане и приятен ден, гейове, лесбийки, граждани, селяни и всякаква друга твар. Вземете си чадър, ако излизате, щото казаха, че ще вали.

Хареса ли ви статията?