КУЗОВ (ПОЧТИ) СТАНА ПЪРВИЯТ ОТКРИТО ГЕЙ КАНДИДАТ ЗА ПРЕЗИДЕНТ НА БЪЛГАРИЯ

Обикновено новини, съдържащи думите „първият открито гей…“ са повод за гордост. Не и тази.

Владимир Кузов е първият открито гей мъж, официално пожелал да се кандидатира за президент на България. Кандидатурата му обаче бе отхвърлена.

 
Банер Кабинет Дъга – 728×90
 

Централната избирателна комисия (ЦИК) реши на заседанието си в сряда да откаже регистрация на Кузов, тъй като проверката на подписката му от ГРАО е показала, че не е събрал необходимите 2500 подписа, каза за „Дневник“ говорителят на ЦИК Цветозар Томов.

Бившият депутат на „Атака“ (2005-2006) е може би най-известен като един от малкото български депутати, осъдени и изгонени от парламента, пише Клуб Z. По образование е инженер.

През 2006 г. прокуратурата иска свалянето на имунитета на Кузов, за да започне досъдебно производство. Той си дава защитата сам. През 2007 г. Софийският градски съд го осъжда на първа инстанция за блудство с малолетен. Присъдата в последствие е намалена на условна.

Преди да стане ясно, че кандидатурата на Кузов е била отхвърлена, ЛГБТИ активистът Радослав Стоянов я определи като „малка трагедия“ за общността. Ето го пълният текст на коментара му във Facebook:

На предстоящите президентски избори ЛГБТИ общността си има собствена малка трагедия и това е кандидатът за президент Владимир Кузов, който се записа в историята като първия открит гей мъж, кандидатирал се за президент в България. Оставям на страна въпроса дали има истина в твърденията му, че процеса, в резултат на който той бе осъден за блудство с малолетен, е бил скалъпен срещу него и дирижиран (поне отчасти) от антималцинствения активист и журналист Мартин Карбовски. Влязлата в сила присъда е факт. Сърби ме да напиша „Сами сме си виновни“, но зная, че и без това на много хора им е все тая. За това пък ще ви почерпя с един цитат от днешния разкрил се като гей кандидат за президент, взет от негово изявление пред журналисти преди произнасянето на Софийския градски съд по делото срещу него през 2007 г.: „Трябва да се изчисти не само моето име, но и името на Народното събрание. Защото е абсурд да се мисли, че в парламента се подвизават педерасти, педофили, крадци и разбойници и остава да се сложат само решетките. В парламента работят достойни хора“. Кажете ми после, че не е трагично.

Наистина е трагично.