В момента той е на шест и си играе на глобална фешън икона. Няма шега и измама. Алонсо Матео може да се похвали с почти 458 565 последователи само в Instagram и над 230 000 снимки, качени в Google Images. Вероятно си мислите, че неговата популярност се дължи на способността му да събужда майчински чувства у жените, но истината е, че той е много повече от модно явление. Малучганът се облича само с творения на най-ексклузивните модни къщи (като, например, сака Tom Ford и мокасини Gucci), изглежда изключително спокоен пред обектива на фотографите, позира като истински модел, с ръце в джобовете и зареян в нищото поглед, и най-вече има собствен личен стилист, който се грижи за най-дребните детайли в облеклото му – неговата любяща майка Луиза Фернанда Еспиноза. Тя е работила за списания от ранга на Harper’s Bazaar Мексико и Латинска Америка, a oт миналата година изцяло се е отдала на преобразяването на невръстното си отроче в световна знаменитост. За момента се справя повече от успешно: почти всяка негова снимка влиза в популярната страница на Instagram, а в мрежата вече съществуват множество фен сайтове, посветени изцяло на стила му.
Алонсо не е първото дете-чудо на модата 2.0. Нека не забравяме Арло, сина на Матю Уайнър, или едва проходилата племенничка на Александър Уанг, Айла, която е честа гостенка на неговите модни ревюта. Да прибавим към тях Хъдсън Кьонинг, син на модела Брад Кьонинг, който стана муза на Карл Лагерфелд на тригодишна възраст; Тилейн Лена-Роуз, чието излъчване на миниатюрна бюти кралица беше достатъчно, за да я катапултира на страниците на френския Vogue, когато тя беше на 10; Сури Круз и Мадокс Джоли-Пит, както и изобилието от холивудски отрочета, облечени в лилипутски котюр, преследвани от папараците като същински звезди, увековечени в не съвсем подходящи за възрастта им пози.
Алонсо Матео обаче не е като своите знатни предшественици. Все пак те са деца на световни знаменитости, които щат-не щат трябва да се сблъскат с обективите на фотографите по-скоро рано, отколкото късно, и да понесат върху себе си част от вниманието, насочено към родителите им. Случаят на Алонсо е съвсем различен – никой от родителите му не е известен, нито пък е бил открит случайно на улицата или по време на прослушване за реклама на пелени. Вместо това, той е явление, създадено изцяло от социалните медии (и жаждата за слава на майка си?), монструм на непрекъснатия глад за виртуална новост и взаимосвързаност макар и от разстояние.
Луиза Фернанда повтаря в интервютата си, сякаш за да се оправдае и да предвари възможното възмущение, че момченцето й се забавлява да бъде център на медийното любопитство, харесва му да е модел и да носи красиви дрехи. Тя по никакъв начин не го била насилвала, дори инициативата идвала от самия него – той често сам си правел селфита с айфона или айпада и ги публикувал в социалните мрежи. Алонсо има способността да позира съвсем естествено, с поглед, впримчен в далечината, и харизматична усмивка. В някои снимки той е облечен в риза и тесни панталони Crewcuts, мокасини и колан Gucci. Изглежда чудесно, наистина, но изглежда на 32. Всеки зрял мъж мечтае да носи подобни дрехи, но дете на 6? Това ли е новото детство, запечатано в съвършен кадър за шепа лайкове на ден?
Роден в Монтерей, Мексико, Алонсо живее там с родителите си до момента, в който, преди две години, не се преместват в Лагуна Бийч. Бащата е собственик и изпълнителен директор на фирма за дялово инвестиране. Семейство Матео е достатъчно заможно, за да задоволи модните прищевки на сина си. Благодарение на своята професия, Луиза Фернанда е в течение с всички горещи тенденции и актуални марки за детско облекло. Семейството обича да пазарува заедно. Алонсито обаче не слуша съветите на възрастните, а следва своя безпогрешен трендсетърски инстинкт: в момента, например, предпочита високите кецки на Jeremy Scott, които съчетава с дънки и дизайнерски блузи.
Сутрин, докато обикновените семейства се роят около кухненската маса за закуска, Луиза и син се отдават на един по-гламурен ритуал: отправят се към личния килер на малчугана, който е в пъти по-голям от този на героинята на Сара Джесика Паркър в “Сексът и градът”. В него цяла една стена е отрупана с обувки, а от закачалките висят дрешки на Kitson Kids, Dior, Stella McCartney, Bon Point, Nordstrom, H&M, Little Marc Jacobs, Dolce & Gabbana и Target. Тогава Алонсо, според моментното си настроение, ще посочи точно как предпочита да се премени за деня. Ако майка му не е съгласна, ще се опита да му предложи по-добра комбинация, но без да се налага. Решението накрая винаги е негово, тя само помага. Когато излизат от дома си, често биват пресрещнати от фенове, които копнеят да се снимат със своя петгодишен идол. Понякога Алонсо не е благонастроен да им угоди или се чувства неудобно. В такива дни той просто им отказва с извинението, че е прекалено уморен.
Няма как при разглеждане на хилядите снимки и наблюдаване на лъскавия персонаж, измислен от зализаното мексиканаче с любезното съдействие на мама Луиза, да не почувстваме известна тревога. Притеснението произлиза не от преждевременната проява на усет към модата, а по-скоро от необходимостта да го прави пред милиони зрители, нуждата му да има публика, неимоверно по-широка от най-близките роднини. Фактът, че е само на 6, допълнително усложнява нещата. Прословутите и много разпространени в Америка детски конкурси за красота винаги са били съмнителни откъм реална възпитателна стойност, ако изобщо може да се говори за такава, но в последните няколко години възниква въпросът дали не са се изродили в глобално риалити шоу, в което главните герои са драпащи за внимание и едноизмерна видимост чудовищни инфанти. Логично е да се запитаме доколко те имат контрол над образа си или са безволеви кукли в ръцете на амбициозни родители? Какво се случва, когато израстнеш с впечатлението, че действителността, в смисъла на светоусещане и себеосъзнаване, е лакомо акумулиране на “лайкове” и бройкане на безкритични, далечни, непознати последователи? Предстои ни да видим, тъй като по всичко личи, че през идните десетилетия малкият Матео ще еволюира пред очите ни.
Ала има нещо още по-плашещо дори – не толкова квазипрофесионалното позиране на хлапето и лавината от снимки, с които неговата майка подхранва ежедневно глада на феновете, а пълната липса на ирония в тях. Безкомпромисното, тотално, безапелационно отсъствие на игра в симулирания образ на Алонсо Матео. Той може и да се забавлява, но го прави сериозно, като възрастен, който никога не е бил на шест. А, както всички знаем, играта без забавление, без ирония, без удоволствие, без поетапно съзряване, физическо и емоционално, страховито се превръща в девиантна форма на скука и баналност. Докато новите деца се държат като възрастни и им подражават във всичко, техните родители поголовно се инфантилизират, копират външността на дъщерите си и мечтаят за сексуалния живот на синовете си. Дали Алонсо Матео не е белег за нещо много по-голямо от ефимерното капризничене на модната индустрия? Дали не сме свидетели на окончателния край на детството?
Димитър Пижев
