“Хората винаги измерват успеха по дълголетието му, докато смисълът на Arеa беше в неговата мимолетност”. Така Ерик Гуд, един от четиримата основатели на легендарния нощен клуб Area, синтезира кратката му, но трескава история, която променя нюйоркската клубна култура в началото на 80-те. През този период градът, който не спи, е девствена територия за начинаещи художници, артисти, музиканти, бохеми и всякакви отрепки, които искат да изразят себе си. За всеки има място под пластмасовото слънце. Това са годините на икономическа депресия, когато с парче тиксо можеш да направиш чудеса, стига да имаш добри идеи. Ерик Гуд, брат му Кристофър и приятелите им от детинство Шон Хаусман и Дариус Азари пристигат от Калифорния с една единствена цел: да се забавляват, докато станат известни. Мечтата им не е да правят пари, а история. Те плащат мижавите 3 000 долара месечен наем за мястото. Гуд, който в момента строи хотели и ресторанти, разказва, че по онова време нощните клубове разчитали изцяло на музиката – диско, пънк или рок. Area, спомня си той пред в. “Ню Йорк Таймс”, “беше чисто визуален. Той бе вдъхновен от хепънингите, от всичко онова, което правеха Алън Капроу, Джим Дайн и Клаес Олденбърг.”
Клубът отваря врати през 1983 г. и просъществува едва пет години до 1987 г., но за това време оставя подписа си под почти всички възможни дефиниции за оригинално купонясване. Приблизително на всеки шест седмици, като хамелеон в нощта, Area се превръща в същински 3D психотрип, халюцинация с вкус на уиски, пот и дрога. Купоните задължително са тематични – “Религия”, “Секс”, “Елементи”, “Заточение”, “Бъдеще”, “Мода”, “Изкуство”, “Научна фантастика”, “Предградия” и пр. Всяко от тях далеч надхвърля най-смелия сценарий за Хелоуин и се превръща в градска легенда. За партито на тема “Храна”, басейнът е преобразен в огромна купа, пълна с азбучна супа, а за “Екстремно” върху рампа насред дансинга скейтбордисти хвърчат като пощурели комети. По време на “Религия” огромен десетметров кръст гори насред танцуващата тълпа, а “прегрешилите” се редят пред изповедалнята, за да споделят няколко магистрали със “свещеника”. Вечерта, наречена “Научна фантастика”, е съвкупност от сложни арт инсталации с препарирани мечки, живи варани и клизми. Дейвид Хокни долетява направо от Лондон по случай “Изкуство”, за да подготви басейна, Майкъл Хайзър реди метеорите си на дансинга, Анди Уорхол прави тениски и невидима скулптура, а Лари Ривърс създава скулптура на две момчета, които правят секс.
Area е тотално изживяване, епопея на упадъка, храм на треша. За откриването, през септември 1983 г., собствениците разпращат по пощата синьо хапче, което, за да бъде прочетено, трябва да се разтвори в топла вода. Поканата за “Екстремно” е още по-радикална: кутия с капсула от амил нитрат изпуска отвратителна миризма, която приковава от изненада поканените. Джуди Колинс е ужасно възмутена и веднага се обажда в клуба, за да поиска името й да бъде зачеркнато от списъка с гости. Диско вечерта е анонсирана с покана-грамофонна плоча, “Предградия” – с парче кашкавал Велвита, a “Заточение” – с китайски капан за пръсти.
Една от най-зрелищните тематични вечери е “Реди мейд”. Бащата на Хаусман току-що е продуцирал филма “Силкууд” (1983) с Мерил Стрийп, и след края на снимките ядреният реактор трябва да бъде изхвърлен. Шон и Ерик отлитат моментално за Тексас и го домъкват в Ню Йорк със 7-метров камион Райдър. “За нас беше по-важно да оставим следа след себе си, отколкото да забогатеем”, казва Гуд. В Area властват красивите, младите и вечно надрусаните. Клубът се пръска по шевовете от знаменитости: Баскиа, който понякога се изявява като DJ, Франческо Клементе, Барбара Крюгер и Кени Шарф, Мадона, Грейс Джоунс, Били Айдъл, Стинг и Шер, Елизабет Салцман, Джон Кенеди младши и Бианка Джагър. Една вечер Федерико Фелини случайно попада във въртележката на Area и е толкова замаян, че на следващия ден изпраща благодарствена бележка на собствениците. Никой не може да устои на блясъка, той удря право в централната нервна система. Отвън на Хъдсън Стрийт 157, пред кадифеното въже, се ръгат отчаяните тълпи от простосмъртни, които напират да пикаят редом с Мадона. Вътре боговете лудуват: Ед Кох вдига тежести пред замъгления поглед на Бианка Джагър, Стинг се забавлява с Джони Озмънд, Грейс Джоунс отказва да остави палтото си в гардеробната, защото е наела човек да й го носи.
Това е периодът преди масовата СПИН паника, когато се прокрадват първите слухове за “гей рак”, но все още никой не им обръща сериозно внимание. В Area нощта винаги е млада, както и безсмъртните му посетители. Гуляйджията Бернард-Зет всяка вечер посреща гостите на входа в различен образ, преоблечен като Исус Христос, Мария Антоанета, Мерилин Монро, Джаки Кенеди, Джим Джоунс, Свети Севастиан, Брук Шийлдс, Ане Франк или Джейн Джетсън. Независимо от темата на партито, най-забележителната част в Area са тоалетните. Разделени са на мъжка и женска, но тук никой не се интересува от кухи полови дефиниции. Ерик Гуд отрича да е имало бар в тоалетната, но признава, че тя е била нещо като клуб в клуба. “Това бяха първите наистина смесени тоалетни”, твърди той. “В тях Стефан Лупино снимаше съблечени хора, а над писоарите висеше снимката на Чък Клоус с гигантския пенис”. Кийт Харинг, един от редовните виновници за въртящите се инсталации в заведението, разказва: “Помня, че правих секс в банята една нощ. Това беше един от любимите ми моменти: в кабинка в мъжката баня с други двама”. В двата края на дамската тоалетна са монтирани прожектори, от които се излъчват филми в салона или директно на дансинга. Двойки, тройки или цели групи често се промъкват в пространството между прожектора и екрана и се отдават на див секс, докато сенките им танцуват по стените на клуба за радост на присъстващите.
През 1987 г., след като се преобразява общо 25 пъти, Area завинаги затваря врати с темата “Детство”. Подобаващ завършек на едно десетилетие, събрало на едно място едни от най-креативните хора и партита в историята на Ню Йорк. По онова време Анди Уорхол често говори за бизнес изкуството като за следващото голямо нещо, и клубът може би се е вписвал донякъде в това определение, въпреки че създателите му никога не са имали такова намерение. Те правят безпрецедентно успешен бизнес, ала не дават и пукната пара за печалбите. Area рухва под тежестта на дълговете и крайностите. Голата креативност не продава. Така всичко свършва, както започва. Неочаквано, неусетно. Или може би не. В град като Ню Йорк, където прекалената захар и сол са обществен враг номер едно, един упадъчен рай, накиснат в цигари, секс и кокаин, няма шанс да оцелее дълго. От нощния клуб с три бара, плувен басейн и аквариум с живи акули остават за спомен купчината избелели снимки на една забравена мечта. Area е безвъзвратно минало, както и светът, който го е създал.
Димитър Пижев
