КАК СЪДЪТ НЕ ДАВА “ГЛАС” НА ХОМОСЕКСУАЛНИТЕ В БЪЛГАРИЯ

 
BHK Banner
 

“Минали са – отдавна – времената, когато “ЛГБТ хората” трябваше да се крият. Те широко присъстват в обществения живот и никой не оспорва, че имат място там. Информация за сексуалността се появи предостатъчно в последните двайсет години, застъпени са всякакви хващания и всеки желаещ може да се запознае с гледните точки. Колкото до проблемите, които тези хора могат да срещнат в семейната среда, това действително е сложен и болезнен въпрос – както за тях самите, така и за техните родители и близки. Съдът смята, че тук най-много би помогнала човещината, проявена от двете страни. А как би помогнала учредената фондация за повече човещина и “търпимост”, ако бойко тръгне с твърдението, че тези хора – англоезичното ЛГБТ или друго название  – са жертви и обществото им е длъжно? В най-добрия случай всеки ще си остане на своята позиция и “гласът” ще е глас в пустиня”.

До тези абсурдни изводи достига през април тази година съдия Лилия Илиева от търговското отделение на Софийския градски съд, когато отказва да регистрира фондация “Глас” – GLAS (Gays and Lesbians Accepted in Society). Историята разказва “Дневник”. Искането е подадено от Симеон Василев, съосновател на фондацията. Пред медията той сподели, че съществуват много причини за създаването на такава организация, а една от посоките, в които ще работят, са проблемите, които възникват в семейството, когато негов член разкрие, че е гей. “Искаме да бъдем в помощ на една уязвима група, на която никой не обръща внимание, а именно родителите на гей деца. Те преминават през изключително тежък момент след разкриването, имат въпроси, които се срамуват да зададат, объркани са и честно това води до почти катастрофални последствия в семейните отношения. Фондацията си поставя за цел да предотврати попадането на родителите в капана на митове около хомосексуалността, като им предостави професионални съвети, за да се справят със ситуацията и в крайна сметка – да запазят семействата си цели.”

От решението на съдия Лилия Илиева става известно, че за съда на практика няма необходимост от такава фондация, защото няма чии права да защитава,

а хомосексуалните у нас вече са достатъчно добре представени,

всеки който желае може да се запознае с различните гледни точки и че всъщност фондацията не може да постигне повече “човещина и търпимост”, които са необходими.

Съдът прави извод, че “формално всичко е наред, обаче нещо буди тревога и това е “гласът”, с който фондацията смята да говори”.

Преди да стигне до тези изводи съдия Лилия Илиева задава допълнителни въпроси към Симеон Василев. Като например – къде той вижда дискриминация? “Дискриминация има тогава, когато е налице формално или неформално разделяне на хората в отделни групи по някакъв техен общ признак, при което се дават или отнемат дадени права, задължения, възможности, според групата към която принадлежат)”, е уточняващият въпрос на магистрата.

На него Симеон (и правозащитника и гей активист Радослав Стоянов, който работи в БХК и помага при изготвянето на отговорите) отговаря, че кога има дискриминация е записано в Закона за защита от дискриминацията. “На по-неблагоприятно третиране ЛГБТ хората са подложени както в публичната сфера, така и в своето ежедневие, често пъти обект на тормоз – психически и физически, на унизително отнасяне и изолация”.

Съдията пита също дали от учредителния акт на фондацията

трябва да се разбира, че ЛГБТ хората автоматично са с нарушени граждански права?

“Атмосферата на нетърпимост, с която ЛГБТ хората се сблъскват често пъти дори в собствените си семейства, води като последствия след себе си редица негативни влияния в множество сфери от живота на личността, като чувство за безопасност, самочувствие, семейни взаимоотношения, икономически и социални възможности, здравеопазване, заетост, социални контакти, и пр. Често пъти тези ефекти достигат и основни човешки права, като свободата на изразяване, събиране и сдружаване, равното третиране от закона, свободата от нечовешко и унизително отнасяне, и др”, доуточняват заявителите
Съдия Лилия Илиева пита още как “говоренето – беседи, дискусии, срещи и семинари ще доведе до промяна в негативните обществени нагласи” и как това ще стигне до ЛГБТ хората. “Доколкото негативните обществени нагласи са продукт на непознаване на ЛГБТ общността и изповядването на стереотипи или популистки аргументи срещу нея и социалното й включване, говоренето по тези въпроси може да промени както степента на информираност, така и безкритичното възприемане на стереотипи и клевети за ЛГБТ общността, което ще доведе подобряване на общественото приемане на тази общност”, пише Симеон.

“Смятате ли, че проблемите и нуждите на тези хора се дължат само на обществото като цяло?“,

е последният въпрос на съдията. Отговорът е че причините са комплексни, а ЛГБТ имат специфични нужди, които обаче не са предизвикани от обществото, а от феноменологията.

В крайна сметка първата инстанция отказва да регистрира фондацията, като в решението е записано, че “заявителят изкарва тази група жертва на обществото”. Съдът обаче намира това отношение за “несправедливо и тъкмо то би могло да доведе до дезинтеграция и обособяване на тези хора”

Втората инстанция – Софийският апелативен съд и съдията Светла Чорбаджиева не коментира по никакъв начин изводи на СГС и също отхвърля искането за регистрацията на “Глас”. Един от мотивите –
“няма дискриминация и нарушаване на конституционното право на свободно сдружаване, защото фондацията не е форма на сдружение и няма членски състав”.

“Решението на СГС е откровено хомофобско, а решението на САС, което го потвърждава, е неправилно,

защото отрича, че юридическо лице без членове може да бъде жертва на дискриминация. Съгласно Закона за защита от дискриминация не само юридически лица, но и нерегистрирани сдружения на физически лица се ползват от правата по този закон, когато са дискриминирани на основата на защитен признак, не само по отношение на техния членски състав, но и на заетите в тях лица”, коментира за “Дневник” ръководителят на правната програма на Българския хелзински комитет – Маргарита Илиева.

По думите й втората инстанция дължи да обсъди по същество дали мотивите за отказа на СГС са дискриминационни. “Тези мотиви са много дискриминационни – съдът отказва на гей активистите да си регистрират организация за борба с хомофобията, защото според него хомофобия нямало. Дори да бе дискусионно дали има или няма, а то не е, не е работа на съда да преценява това, да се произнася за това и на такава база да отнема основно право, каквото е това на сдружаване. Друг е въпросът, че обикновено хомофобията отричат не други, а хомофобите – осъзнати или неосъзнати”, смята още Илиева.

В последния си годишен доклад за правата на човека Българският хелзински комитет отбеляза, че ЛГБТ хората продължават “да бъдат по-неблагоприятно третирани в законодателно отношение в сравнение с хората извън тези групи, както и в сравнение с други малцинствени общности”. В доклада се посочва още, че  “взаимодействието на институциите с ЛГБТ общността и нейните неправителствени организации и застъпници през 2013 г. остава слабо и формално”.

Борбата на Симеон и фондация “ГЛАС” продължава и пред Върховния касационен съд.

Лора Филева

Хареса ли ви статията?