„Минали са – отдавна – времената, когато „ЛГБТ хората“ трябваше да се крият. Те широко присъстват в обществения живот и никой не оспорва, че имат място там. Информация за сексуалността се появи предостатъчно в последните двайсет години, застъпени са всякакви хващания и всеки желаещ може да се запознае с гледните точки. Колкото до проблемите, които тези хора могат да срещнат в семейната среда, това действително е сложен и болезнен въпрос – както за тях самите, така и за техните родители и близки. Съдът смята, че тук най-много би помогнала човещината, проявена от двете страни. А как би помогнала учредената фондация за повече човещина и „търпимост“, ако бойко тръгне с твърдението, че тези хора – англоезичното ЛГБТ или друго название – са жертви и обществото им е длъжно? В най-добрия случай всеки ще си остане на своята позиция и „гласът“ ще е глас в пустиня“.
До тези абсурдни изводи достига през април тази година съдия Лилия Илиева от търговското отделение на Софийския градски съд, когато отказва да регистрира фондация „Глас“ – GLAS (Gays and Lesbians Accepted in Society). Историята разказва „Дневник“. Искането е подадено от Симеон Василев, съосновател на фондацията. Пред медията той сподели, че съществуват много причини за създаването на такава организация, а една от посоките, в които ще работят, са проблемите, които възникват в семейството, когато негов член разкрие, че е гей. „Искаме да бъдем в помощ на една уязвима група, на която никой не обръща внимание, а именно родителите на гей деца. Те преминават през изключително тежък момент след разкриването, имат въпроси, които се срамуват да зададат, объркани са и честно това води до почти катастрофални последствия в семейните отношения. Фондацията си поставя за цел да предотврати попадането на родителите в капана на митове около хомосексуалността, като им предостави професионални съвети, за да се справят със ситуацията и в крайна сметка – да запазят семействата си цели.“
От решението на съдия Лилия Илиева става известно, че за съда на практика няма необходимост от такава фондация, защото няма чии права да защитава,
а хомосексуалните у нас вече са достатъчно добре представени,
всеки който желае може да се запознае с различните гледни точки и че всъщност фондацията не може да постигне повече „човещина и търпимост“, които са необходими.
Съдът прави извод, че „формално всичко е наред, обаче нещо буди тревога и това е „гласът“, с който фондацията смята да говори“.
Преди да стигне до тези изводи съдия Лилия Илиева задава допълнителни въпроси към Симеон Василев. Като например – къде той вижда дискриминация? „Дискриминация има тогава, когато е налице формално или неформално разделяне на хората в отделни групи по някакъв техен общ признак, при което се дават или отнемат дадени права, задължения, възможности, според групата към която принадлежат)“, е уточняващият въпрос на магистрата.
На него Симеон (и правозащитника и гей активист Радослав Стоянов, който работи в БХК и помага при изготвянето на отговорите) отговаря, че кога има дискриминация е записано в Закона за защита от дискриминацията. „На по-неблагоприятно третиране ЛГБТ хората са подложени както в публичната сфера, така и в своето ежедневие, често пъти обект на тормоз – психически и физически, на унизително отнасяне и изолация“.
Съдията пита също дали от учредителния акт на фондацията
трябва да се разбира, че ЛГБТ хората автоматично са с нарушени граждански права?
„Атмосферата на нетърпимост, с която ЛГБТ хората се сблъскват често пъти дори в собствените си семейства, води като последствия след себе си редица негативни влияния в множество сфери от живота на личността, като чувство за безопасност, самочувствие, семейни взаимоотношения, икономически и социални възможности, здравеопазване, заетост, социални контакти, и пр. Често пъти тези ефекти достигат и основни човешки права, като свободата на изразяване, събиране и сдружаване, равното третиране от закона, свободата от нечовешко и унизително отнасяне, и др“, доуточняват заявителите
Съдия Лилия Илиева пита още как „говоренето – беседи, дискусии, срещи и семинари ще доведе до промяна в негативните обществени нагласи“ и как това ще стигне до ЛГБТ хората. „Доколкото негативните обществени нагласи са продукт на непознаване на ЛГБТ общността и изповядването на стереотипи или популистки аргументи срещу нея и социалното й включване, говоренето по тези въпроси може да промени както степента на информираност, така и безкритичното възприемане на стереотипи и клевети за ЛГБТ общността, което ще доведе подобряване на общественото приемане на тази общност“, пише Симеон.
„Смятате ли, че проблемите и нуждите на тези хора се дължат само на обществото като цяло?„,
е последният въпрос на съдията. Отговорът е че причините са комплексни, а ЛГБТ имат специфични нужди, които обаче не са предизвикани от обществото, а от феноменологията.
В крайна сметка първата инстанция отказва да регистрира фондацията, като в решението е записано, че „заявителят изкарва тази група жертва на обществото“. Съдът обаче намира това отношение за „несправедливо и тъкмо то би могло да доведе до дезинтеграция и обособяване на тези хора“
Втората инстанция – Софийският апелативен съд и съдията Светла Чорбаджиева не коментира по никакъв начин изводи на СГС и също отхвърля искането за регистрацията на „Глас“. Един от мотивите –
„няма дискриминация и нарушаване на конституционното право на свободно сдружаване, защото фондацията не е форма на сдружение и няма членски състав“.
„Решението на СГС е откровено хомофобско, а решението на САС, което го потвърждава, е неправилно,
защото отрича, че юридическо лице без членове може да бъде жертва на дискриминация. Съгласно Закона за защита от дискриминация не само юридически лица, но и нерегистрирани сдружения на физически лица се ползват от правата по този закон, когато са дискриминирани на основата на защитен признак, не само по отношение на техния членски състав, но и на заетите в тях лица“, коментира за „Дневник“ ръководителят на правната програма на Българския хелзински комитет – Маргарита Илиева.
По думите й втората инстанция дължи да обсъди по същество дали мотивите за отказа на СГС са дискриминационни. „Тези мотиви са много дискриминационни – съдът отказва на гей активистите да си регистрират организация за борба с хомофобията, защото според него хомофобия нямало. Дори да бе дискусионно дали има или няма, а то не е, не е работа на съда да преценява това, да се произнася за това и на такава база да отнема основно право, каквото е това на сдружаване. Друг е въпросът, че обикновено хомофобията отричат не други, а хомофобите – осъзнати или неосъзнати“, смята още Илиева.
В последния си годишен доклад за правата на човека Българският хелзински комитет отбеляза, че ЛГБТ хората продължават „да бъдат по-неблагоприятно третирани в законодателно отношение в сравнение с хората извън тези групи, както и в сравнение с други малцинствени общности“. В доклада се посочва още, че „взаимодействието на институциите с ЛГБТ общността и нейните неправителствени организации и застъпници през 2013 г. остава слабо и формално“.
Борбата на Симеон и фондация „ГЛАС“ продължава и пред Върховния касационен съд.
Лора Филева
