Ти смяташ себе си за широкоскроена личност. Пътувал си поне веднъж до Южна Корея, чел си Кортасар, пазарувал си от хипстърските магазинчета в Уилямсбърг по време на поредното си посещение в Ню Йорк, и, разбира се, имаш много гей приятели, които искрено обичаш. Даже вероятно си се целувал епизодично с някои от тях, но задължително в нетрезво състояние.
Това не е проблем и дори имаш навика да го разказваш в компания като забавен анекдот, който още повече затвърждава непробивната ти хетеросексуалност. Изобщо, ти си 100% толерантен, нямаш драми с гейовете и дори не би се притеснил да подрусаш снага на гей парада в която и да е гореща точка по света. Колко чудесно е това! За нас гейовете е важно да имаме хетеро приятели. И те са хора все пак, пък и ни позволяват да поразчупим границите на менталното ни гето. Стискаме си ръцете и продължаваме да се толерираме взаимно, като ходим на шопинг заедно, търкаме задници в гей-френдли дискотеки, споделяме храната и апартаментите си, когато се наложи, наричаме се закачливо обидни епитети и си даваме съвети, като същински дружки. Понякога обаче и широкоскроените пичове като тeб правят грешки в общуването с обратните си приятели, грешки, които вероятно дори не забелязваш, защото си толкова широкоскроен, нали така? Е, време е да ти ги покажем, пък ти прави каквото искаш с тях. Дали ще се поучиш или не, няма значение. В края на краищата, истинските приятели са за това – да си прощават всичко. Или почти.
1. “Напомняш ми много на моя приятел Жоро. И той е гей!” Преди да изречеш тези вълшебни думи, помисли си колко вбесяващо биха прозвучали те за твоя гей познайник. Гейовете не са зомбита, управлявани от колективен ум, нямат еднакви навици и не, не притежават общи физически характеристики, като например меките китки, които да ги причисляват към обществото на феите. Те са толкова различни помежду си колкото евреите, негрите, циганите, българите и всички възможни малцинства или мнозинства, ходещи на два крака по земята. Ако Жоро ти напомня някого, защото си приличат физически, имат еднакви прически или акцент, е едно. Ако обаче ги оприличаваш заради сексуалната им ориентация, тогава – Хюстън, имаме проблем.
2. “Мога ли да те попитам нещо? Кога разбра, че си гей?” Сега задай същия въпрос, само че използвай “гей” вместо “хетеро”. Звучи абсурдно, нали? Да, защото това е един от най-безсмислените въпроси изобщо. Защо кравата има виме и кога е осъзнала своята кравешка натура? Убеден съм, че чифтокопитната чаровница никога не си е поставяла този проблем, защото за нея най-естественото нещо на света е да си кравее, т.е. да бъде крава 24/7. Откъде тогава този интерес на обществото ни към точния момент, в който гейовете са се самоосъзнали? Докога хетеросексуалността ще е единствената норма, спрямо която се мерят виметата на всички крави? Според изследване на Американската асоциация за научен напредък, в 3 от 10 случая хомосексуалността е генетично заложена, т.е. раждаш се с нея, а не си я избираш. Също като при кравите.
3. “Оооо, никога не бих заподозрял! Толкова хетеро изглеждаш!” Наистина ли? Кой определя кое е гей и кое хетеро поведение? Има ли някаква специфична дозировка от маниери, външни характеристики, жестове, които ни приобщават към едната от двете групи? 10%, 20%, 50%? Колко процента ме правят повече или по-малко гей от поредния педал на планетата? Защо никой досега не се е сетил да изобрети хомометър, който при поставяне в ануса да измерва хомосексуалната температура? Толкова лесно би било за всички и би предотвратило излишното главоблъскане. Проблемът произлиза от факта, че понякога, дори доста често, един гей може да се държи супер мъжкарски. Тогава какво правим? Мъжествеността не е ли прерогатива на хетеро мачовците? Ами не, не е. Както женствеността и чупенето на китки не е запазена марка на обратните. Светът е красив, защото е различен, казват италианците, и защото човек не е равен на своята външност, добавяме ние. От време на време си заслужава да видим какво се крие под нея, може и да останем изненадани. И един съвет: никога не прави подобни възклицания на висок глас, ако се намираш в Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Иран, Нигерия, Мавритания, Судан или Йемен. В тези страни мъжката и женската хомосексуалност се наказват със смърт. В 91 държави по света и до ден днешен е престъпление да си гей. В Европейския съюз, слава богу, наказуемо е да си хомофоб.
4. “Значи и брат ти е гей? Вярно ли? Не мога да повярвам!” На кое точно не можеш да повярваш? Че в едно семейство може да има повече от едно гей дете или че изобщо да си гей е по-скоро грешка, някаква рядка генетична малфункция, отколкото природна даденост, с която се пръкваш на бял свят? Е, ако е възможно да се раждат близнаци, които имат еднакви физически характеристики, защо тогава се стряскаш, че децата в едно семейство могат да бъдат с една и съща сексуална ориентация? По-добре спри да се чудиш на подобни неща и потърси по-приятна тема за разговор с гей приятелите си. Като, например, новата прическа на Бионсе.
5. “Чакай малко… Ти и партньорът ти, как решавате кой е мъжът и кой жената?” Класика, нали? Това е вероятно въпросът, с който всеки гей на тази земя, имащ хетеро приятели, е трябвало поне веднъж в живота си да се сблъска. Контравъпрос: защо мъжете имат пениси, а жените вагини? И защо пенисът влиза във вагината? Пробвай да решиш този изконен проблем и вероятно веднага ще намериш отговор и на другия. Ние ти пожелаваме успех. Да се питат подобни неща е съвсем нормално в детската градина. Пчеличките жужат, а родителите ни казват, че опрашват цветята и така се раждат децата. Или другата версия с щъркела, който носи бебетата в човката си – няма начин да не мислиш за абсурдно това обяснение, дори и на 5-годишна възраст, особено ако си будно чаве. Ако ли пък толкова се интересуваш да разбереш повече по темата, препоръчвам ти да се разровиш в Amazon. Пълно е със специализирана литература. Друг вариант е да си направиш порно маратон в гей секцията на Pornhub.
6. “За мен не е никакъв проблем, че си гей. Трябва ли обаче да го показваш толкова?” Клишираното възприятие е, че гей особите имат навика да размахват сексуалността си под носа на невинните хетеросексуални, да им натриват в лицето предпочитанията си и да не пропускат нито за миг да им го напомнят. Съветвам те да се огледаш наоколо, в която и да е хетеро дискотека след полунощ или в Люлин, например, по което и да е време на деня и нощта, за да видиш, че надървените мъжкари се държат точно по същия начин – говорят си на батка, потупват се един друг и щом се появи отнейде някоя женска веднага започват да подсвиркват след нея и да си барат топките, ухилени до уши. Ако това не е отявлено парадиране с личната сексуалност, не знам какво е. И в него няма нищо лошо, стига да не прелива в агресия и насилие. В природата ни е да сме сексуални и да го показваме по един или друг начин. Как избираме да го правим, е въпрос на персонален избор и култура.
7. “Моят учител по балет беше гей и беше толкова добър човек!” Че обществото ни е склонно да разделя хората на добри и лоши, го знаем откакто се помним. Всеки от нас го е правил по всевъзможни поводи. Да си гей обаче не е въпрос на морал, нито белег за развратност или проява на упадъчност. Разбира се, има упадъчни гейове точно както има и упадъчни хетеросексуални. И по същия начин, по който един женен хетеросексуален мъж може да има няколко любовници наведнъж и да скача от легло в легло като пияна пеперуда, така и един гей мъж може да прави същите неща. Но това не се случва в резултат от сексуалната му ориентация, а е по-скоро въпрос на индивидуален начин на живот. Познавам гей двойки, които са по-моногамни от родителите ми и са живели заедно по-дълго от тях, без да са женени. Е, кой е по-упадъчен тогава?
8. “Веднага разбрах, че си гей от начина, по който се обличаш. Хетеро мъжете нямат вкус!” Така ли? Откога? Часовете, които прекарваш сутрин в банята или пред огледалото, по никакъв начин не са право пропорционални на сексуалната ти ориентация. Мои приятелки са се оплаквали, че мъжете им се кипрят много повече, отколкото те самите. Да не говорим, че явлението “метросексуалност” не се определя от пола на хората, с които обичаш да си лягаш, а от вниманието, което отделяш на външния си вид. Между двете неща няма никаква обяснителна връзка. Да, вярно е, че в модната индустрия има много гейове, но съм готов да се обзаложа по всяко време, че в адвокатските кантори и научните институти техният процент не е по-малък. Просто модата е много по-видима в медийното пространство, особено след появата на социалните мрежи, откъдето идва впечатлението, че всички там са гейове. Кравата може да мирише или не, но миризмата не я прави повече или по-малко крава, нали?
9. “Какво казаха родителите ти?” Има въпроси, които са много лични и чийто отговор може да причини болка, да натъжи, да извика неприятни спомени, да рани. Както има въпроси, които никой нормален човек не би задал след пет минути запознанство. В един идеален свят родителите би трябвало да реагират на хомосексуалността на децата си, както реагират на хетеросексуалността им, т.е. като към нещо напълно нормално и очаквано. В крайна сметка, с кого предпочита да си ляга отрочето им, тях какво им влиза в работата? Сексуалното осъзнаване така или иначе идва рано или късно, със или без одобрението на родителите. В действителност, обаче, особено за гейовете, тъй като от хетеросексуалните не се очаква в един момент да кажат “Мамо, трябва да ти призная нещо. Аз съм хетеро!” – моментът на излизането от килера е изключително деликатен. Не всички имат смелостта да понесат оценката на най-близките си, а дори и да го направят, не всички истории завършват с щастлив край. Затова някои не са склонни да се разкриват пред родителите си и вероятно никога няма да го направят. Това е техен избор, който сме длъжни да уважим, независимо от личното си мнение.
10. “Приличаш много на еди-кой-си герой от “Queer as folk””. Моля?! Без коментар. Или, не, един момент: ти приличаш на еди-коя-си героиня от “Сексът и градът”. Bitch please, как се чувстваш сега?
Димитър Пижев
