“ЗАЩО ТРЯБВА ДА ПРАЗНУВАМЕ СВОБОДАТА ДА БЪДЕМ СЕБЕ СИ” ОТ ПОСЛАНИКЪТ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ДЖОНАТАН АЛЪН

 
BHK Banner
 

Публикуваме текстът по повод София Прайд на Посланикът на Великобритания Джонатан Алън без съкращения:

“Това се случи в една съботна вечер през юни 2012 г. Заедно със съпругата ми бяхме в кухнята, когато спокойствието се пръсна на парчета (буквално), както и един от прозорците от хвърлена от улицата бутилка. Беше голям шок. Имаше задържан, който прекара нощта в полицейския арест и беше глобен 1000 лв.

Защо го направи? Защото не беше съгласен с факта, че пред резиденцията се вееше знамето с цветовете на дъгата в подкрепа на толерантността към хомосексуализма. Простичкото послание, че трябва да имаме свободата да сме такива каквито сме, го беше засегнало толкова много, че бе изпитал желание да му отговори с агресия.

За съжаление, не само прозорците на резиденцията са застрашени. Ситуацията се подобри съществено в сравнение с началото, когато имаше повече полицаи отколкото участници, но все още след всяко шествие „София Прайд” се съобщава за случаи на насилие.

Разбира се, повечето българи биха заклеймили подобни действия. Но в същото време, когато разговарям с български приятели и колеги, рядко чувам мнения в подкрепа на Прайда. Обичайната нагласа е, че хората могат да бъдат гей в личното си пространство, но не и да парадират и да „се показват” с това.

Намирам това мнение за опасно. Не е достатъчно да се вярва, че хората не бива да бъдат обявявани за престъпници или преследвани заради хомосексуалната си ориентация. С настояването сексуалната ориентация да бъде пазена в „личното пространство”, тези гласове всъщност казват, че хората трябва да пазят в тайна това, което са.

Подобно поведение може да е много вредно за личността. Имам гей приятели, които са имали късмета да израснат сред любящи и подкрепящи ги семейства и приятели. Това им е дало свободата да са открити относно сексуалната си ориентация, без да се страхуват, че могат да бъдат отблъснати от най-близките им хора.

Имам и приятели, които са чувствали, че трябва да се прикриват, защото ако не го правят ще навредят на много важни за тях взаимоотношения. Познавам хора, които са се борили със сексуалната си ориентация, несигурни и безпокойни в юношеските и ранните си младежки години, уплашени от последствията, които чувствата им биха могли да имат, и поради това са ги потискали дълбоко в себе си.

Това е изключително пагубно и за обществото, защото ако мислим, че е приемливо да бъдем себе си само в личния си свят, мълчаливо подкрепяме и насърчаваме активно упражняващите дискриминация и тормоз. Позволяваме на изразителите на една крайна нагласа да говорят от името на мнозинството от почтени хора.

Замислете се върху това. Колко от приятелите и близките ви открито изразяват своята хомосексуалност? Колко от колегите ви? Ако отговорът ви е нито един, то тогава или България е изключение от всички останали държави по света, или някои от приятелите и колегите ви са нещастни в своя двойствен живот. Правилно ли е това? Какво можете да направите, за да го промените?

Заедно с други държави, Великобритания с гордост и тази година подкрепя „София Прайд”. Не налагаме идеите или ценностите си. Просто се включваме в шествието, за да покажем солидарност. Надявам се да ви видя там.

И тази година, както и досега, знамето с цветовете на дъгата ще се развее над резиденцията ми. Човекът, който хвърли бутилка, далеч не ни разколеба и миналата година организирахме гражданска церемония между двама британци в резиденцията. И с това наистина се гордея.”

V9niiAbs_400x400

Хареса ли ви статията?