ЕДНО МОМЧЕ РАЗКАЗВА ЗА СВОЕТО ИЗНАСИЛВАНЕ

 
BHK Banner
 

Сексуалното насилие над мъже е едно от най-рядко докладваните престъпления в световен мащаб. То е толкова голямо табу, че в повечето случаи жертвите заключват преживяното в паметта си и изхвърлят ключа.

Затова е особено ценно, че един британски тийнейджър реши да разбие мълчанието и да сподели своята болезнена история със света.

Дийн Ийстмънд е бил едва на 16 и още в килера, когато бил изнасилен от някой, когото считал за приятел. Сега, три години по-късно, той се връща към преживяната травма, която и до ден днешен белязва живота му, за да постави темата на вниманието на обществото и да окуражи други жертви да докладват подобни престъпления.

Неговият разказ беше публикуван от The Independent. Предлагаме ви превод.


Изнасилвач. Дори години по-късно, тази дума продължава да звучи твърде мръсно, за да я произнеса. Изнасилвач. С тези няколко срички замених името му. Изнасилвач. Мъжът, който изчука мозъка ми повече отколкото всяка друга част от тялото ми.

Бях 16-годишен. В Лондон се провеждаха Олимпийските игри от 2012. Моето старомодно малко градче, наречено Уеймаут, беше домакин на състезания по ветроходство и така се озовах в олимпийския обслужващ персонал. Сервирах храна на спортистите и техните екипи. Нелоша първа работа, предполагам.

Шестнайсет е шантава възраст за всекиго, особено за онези, които са част от ЛГБТ общността. Сякаш не е достатъчно трудно да се справяш с всичките проблеми и хормони, ами трябва и да приемеш сексуалността си.

Докато работех в Уеймаут, се сприятелих с момче с две години по-голямо от мен. Ходехме на работа с един и същи автобус всяка сутрин. Той изглеждаше и се държеше като свястно момче. Винаги се усмихваше и останалите колеги много го харесваха. Аз, като срамежлив и неразкрил се тийнейджър, бях щастлив да го имам за приятел.

Един ден, когато и двамата бяхме късна смяна, той ме попита дали може да дойде в нас за час или два преди работа. Беше ми приятел; съгласих се. Преди да разбера какво се случва, панталоните ми бяха свалени и той беше върху мен. Единственото, което помня, е болката и дълбокия страх, който замъгляваше зрението ми.

Това бе първото ми сексуално преживяване.

Излязох за работа, но той остана в стаята ми. Ужасявах се при мисълта, че може да го заваря там, когато се прибера. Този кошмар ме преследваше седмици наред: прибирам се в спалнята си и заварвам там мъжа, който ме изнасили.

Описването на случилото се все още ме изпълва с усещане за страх, съмнение, безпомощност и неудобство.

Бях затворник на онова, което моят изнасилвач ми стори; неспособен да потърся помощ. Мислех, че ще бъда разкрит като гей и отхвърлен. Знам, че звучи глупаво. Но така разсъждавах и знам, че други жертви на сексуално насилие се чувстват по същия начин. Оттогава ми се налага да се справям с много психологически проблеми, които са сложно обвързани с онзи ден.

Познавам хора, които са преживели подобни инциденти. Били са дрогирани от най-добрите си приятели, принудени да правят небезопасен секс от бившите си партньори, подлъгани по време на бърз флирт. И още много други ситуации.

Лесно е да разбереш кога има съгласие. Не ознава не. Тогава защо хората продължават да го пренебрегват?

Според Rape Crisis, 12 000 мъже биват изнасилени всяка година в Англия и Уелс. Броят на жените е шокиращ – 85 000 – и трябва да му се обърне спешно внимание. Докато това се случва, не трябва да забравяме да работим и за мъжете, станали жертва на сексуално насилие. Едва 15% от жените докладват сексуални нападения, и въпреки това броят е значително по-висок от този на мъжете.

Според Survivors UK, 97-98 процента от мъжете не съобщават за сучилото им се – аз съм част от това число. Съмнявам се, че тази статистика ще се промени някога, освен ако не започнем да говорим за проблема повече.

Докато пиша това, за пръв път се изправям срещу онова, което ми се случи. Говоря, защото знам, че това е правилното решение. Никой не трябва да оставя преживяванията си да гният в душата му.

Не означава не, не ще продължи да означава не, и изнасилванията на мъже трябва да получат спешно обществено внимание.

Dean pictured with his boyfriend Adam. (Image | Dean Eastmond)
Дийн и гаджето му Адам.

Дийн Ийстмънд работи като журналист в Лондон и е съосновател на списание Flazéda.

Снимки: Дийн Ийстмънд

Хареса ли ви статията?