По традиция, в последните дни на изтичащата година бяха раздадени куп награди. Една от тях обаче прикова вниманието ни както нищо друго: „Гей на 21 век в България“.
Инициативен двуличен комитет ДС, съставен от Дарина Иванова и любимата ни блогърка Светла Енчева, връчиха полушеговитото, полусериозно отличие на Виктор Лилов. Като свои мотиви те обявиха следното:
За безумната му смелост да бъде първият открит гей в България, който се кандидатира за изборна длъжност. И за силата му, благодарение на която не само не позволи на медиите да го смачкат, а и ги поограмоти.
PROUD.bg потърси за коментар замесените.
Първият логичен въпрос, който зададохме, бе кой им плаща да разпространяват гей пропаганда. От снимките, качени в социалната мрежа, може да се предположи, че изработката на връчената грамота е струвала най-малко 300 000 лева. Точно толкова, на колкото телевизия Алфа Атака изчисли бюджета на миналогодишния София Прайд.
Енчева беше безсрамно директна в отговора си: „Гей мафията ни плаща, разбира се! А розовата папка, в която беше грамотата, струва към четири пъти повече от самата грамота.“ Иванова на свой ред се оплака, че тя самата не е видяла и стотинка. „Някой да каже на Сорос да започне да ми плаща най-после, че ми омръзна на всички други да плаща, а на мене да не плаща“, каза младата жена със сълзи в очите.
Освен гореспоменатия лист хартия, подривният комитет връчи на наградения и розов плетен обект, който Иванова определи като „страшно гейско чудовище“. Тя не скри гордостта си от своя „най-голям дизайнерски подвиг за годината“ и издаде кое е било най-голямото творческо предизвикателство в проекта: „Никак не ми беше лесно да балансирам цветовете на розов фон“.
Това е поредна награда, която Виктор Лилов получава, след като миналата година стана един от първите носители на отличието „ЛГБТИ личност за пример“ на Младежка ЛГБТ организация Действие, а само преди дни грабна и една от наградите „Човек на годината“ на Българския хелзинкски комитет. Попитахме го дали не му е неудобно от това, че обира всички налични награди, при положение, че много хора и по една не са получавали.
„За да бъда честен – много ми е неудобно. Изчаках близо 15 г. преди да дам заявка. Кандидати не се явиха и си казах, че явно наградите са предназначени за мен. Оказах се прав. Всъщност у нас не е трудно да получиш награда, ако си честен към хората около теб, уважаваш човешките им права и се опиташ да им върнеш усмивките на лицата.“
Думите на Лилов ни накараха да се замислим. Защо има толкова малко открити ЛГБТИ българи, на които да се възхищаваме и награждаваме?
„В България е особено лесно да се плува по течението, защото иначе човек може да бъде смазан. Виждаме го в коя ли не област, последно – в провала на съдебната реформа. Но ако няма хора като Виктор, които да се изправят срещу течението, няма и надежда“, разсъждава Светла Енчева.
Е, ние не бързаме. Остават цели 100 години, преди да дойде време да се избира „Гей на 22 век в България“. Пожелаваме си тогава кандидатите да са повече.
Автор: Марко Марков
Снимки: ДС
