Надер и Омар са преживели много от първата си среща в най-популярния гей клуб в Истанбул, Tek Yön. Сътрудникът на BuzzFeed Брадли Секър е бил с тях по пътя им към нов живот, далеч от войната и хомофобията в родната им Сирия. По-долу можете да видите неговия фоторазказ.
Надер и Омар на покрив в центъра на Истанбул.
След бягството си от войната в Сирия, двамата бежанци се установили в турската столица и започнали живота си отначало – заедно. Докато един ден получават съобщение от агенцията на ООН за бежанците, гласящо, че молбата на Надер за политическо убежище в Норвегия е удовлетворена. Новината била горчиво-сладка, защото освен невероятна възможност за Надер, тя означавала, че двамата трябва да се разделят, поне физически.
Тъй като бракът и партньорствата между еднополови партньори не са признати нито в Турция, нито в Сирия, двойката не могла да кандидатства за убежище заедно. Ако бяха хетеросексуална сирийска двойка, процедурата е щяла да бъде напълно различна.
На партито за рождения ден на Омар в Истанбул, Надер предлага брак на любимия си.
След бурни аплодисменти, двойката се прегръща в знак на своята любов и отдаденост един към друг.
Вечерта преди заминаването на Надер за Норвегия, двамата говорят по телефона с майката на Омар.
Докато си стяга багажа, Надер трудно може да се отърси от мисли за онова, което оставя: работата, приятелите и годеника си.
Въпреки всичко, двойката прави всичко възможно да изживее този ценен момент и споделя една последна целувка.
От пристигането на Надер в Берген, Норвегия, са минали шест месеца. Двамата са в постоянен контакт, въпреки, че не е ясно дали ще се видят някога отново.
И новината пристига: молбата на Омар за убежище в Норвегия е била удовлетворена и той може да се присъедини към годеника си.
Надер скоростно се впуска в приготовления за пристигането на Омар.
Той чака нетърпеливо кацането на самолета.
Със себе си носи една единствена роза и едва сдържа вълнението си.
Моментът най-накрая настъпва…
След месеци раздяла, Омар и Надер са отново заедно в Берген.
Едва сдържащ сълзите си, Омар стъпва в новия си дом, където го очаква изненада.
Надер е постлал стаята със свещи във формата на сърце, а в средата са изписани буквите Н и О.
Съдържанието на двата куфара, в които е целия му живот, показва контрастните идентичности на Омар като гей мъж и мюсюлманин: големи розови чехли-пениси, молитвено килимче, сирийски и турски сладки, дилдо, знаме на дъгата, Коран, оскъдно бельо, зимни якета и полупрозрачен танцов костюм.
Превръщането на новия град в дом отнема време. Надер и Омар учат норвежки, за да могат да се възползват напълно от възможностите пред себе си.
На първата си сутрин в Берген, Омар казва: „Виж, не беше нужно да идвам с лодка и да прекосявам пеша Европа – дойдох със самолет! Когато излетях, си казах ‘Слава богу!’
Това не е сън, а реалност. Двамата са щастливи и лежат блажено в обятията си. За разлика от безброй трагични истории на техни сънародници, тяхната има щастлив край.
