Джеймс Франко намигва на гей публиката от години и понякога ни е трудно да определим дали се шегува или флиртува. И двете са възможни що се касае за последния му проект Interior. Leather Bar., документална измислица, която се базира на идеята за пресъздаване на 40 минутен материал, изрязан от филма от 1980 г. „Фатален партньор“ (Cruising), за да се избегне 18+ рейтинг. Психотрилърът на реж. Уилям Фридкин е за сериен убиец, който брутално убива хомосексуални мъже в Ню Йорк, и младият агент (Ал Пачино), изпратен да се внедри под прикритие в гей средите като примамка.
Премиерата на филма в онова време е съпроводена от яростни протести на ЛГБТ активисти, които смятат, че ленатата представя гей сексуалността по плашещ и стереотипен начин. Само няколко минути от Interior. Leather Bar. всъщност пресъздават опиянителната и потна атмосфера на „Фатален партньор“. Вместо това 40 минутният филм на Франко проследява реакциите на актьора Вал Лаурен, който играе Ал Пачино, и влизането му в ролята. Моментите на кинематографични имитации се преплитат с хардкор гей сцени, пoнякога наблюдавани от самия Франко. Филмът всъщност е пътуването на Вал Лаурен към вътрешния му комфорт с гейовете и със самия него. Останалите актьори също имат различни нива на поносимост към сцените, в които трябва да участват, но някой от тях са гей и нямат проблеми с правенето на свирки пред камера.
Секси е да си представяме, че Джеймс Франко толкова сериозно е мислил върху гей филм, толкова отчаяно е искал да види онези изрязани 40 минути със секс сцени от оригиналната лента, че е решил да вложи време, пари и усилия в пресъздаването им. Interior. Leather Bar е вероятно най-сложното изразяване на бисексуално любопитство, което киното е създавало някога. И все пак – „Това не е порно за приятна възбуда,“ предупреждава Франко!
